|
Към родителите
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота да
съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас
и въпреки че са с вас, все пак не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си,
но не и вашите мисли,
защото те имат свои собствени.
Можете да дадете подслон на телата,
но не и на душите им,
защото душите им обитават дома на утрешния
ден,
който вие не можете да посетите,
дори и в мечтите си.
Може да се стремите да бъдете като тях,
но не се опитвайте
да ги направите като вас,
защото животът не върви назад,
нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви
като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на
безкрая и той ги насочва
с мощта си, за да могат неговите стрели да
летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро;
защото както обича стрелата, която лети, той обича и здравия лък.
Халил Джубран
Из "Пилешка супа за душата"
*Превода е по-добър в ,,Пророкът” – книга на Джубран, която можете да намерите в библиотеката на www.truden.com
|