Може би първо трябва да си дадете сметка кога е редно да потърсите помощ от специалист. Трябва да знаете, че ако вашето предбрачно съжителство е било по-малко от 6 месеца, то има реални шансове скоро да се озовете пред дилемата: “дали не сбърках” и “ как ще я карам така занапред”?
Всъщност има няколко индикатора, който ще ви подскажат, че нещата между вас не вървят:
На първо място това е проблемът с комуникациите. Отговорете на следните въпроси:
1. Смятате ли, че напоследък партньорът Ви не споделя с Вас своите проблеми така както по-рано?
2. Струва ли Ви се, че докато Вие говорите, той като че ли не ви чува?
3. Започна ли да се прибира все по-късно от работа?
4. Намирате ли го за по-мълчалив отпреди?
5. Оправдава ли нежеланието си за секс с умора?
6. Дразни ли Ви с поведението си?
7. Промени ли отношението си към Вашите приятели или Вашето хоби?
8. Предпочита ли да бъде извън семейството в свободното си време?
Ако на повече от три въпроса Вашият отговор е “да”, то това трябва да е сигнална лампичка, че нещата между вас започват да боксуват. На този етап (стига да желаете и да си дадете сметка колко много го искате), може да промените някои детайли в “дизайна” на брачните отношения и да върнете или даже да подобрите брачната си връзка. Проблемът е, че обикновено този процес на “емоционално раздалечаване” протича като че ли незабележимо и подмолно. Забързани в ежедневието, грижите за кариерата и децата, често пропускаме да отбележим, че съпружеските отношения са се променили. На този етап все още не можем да говорим за брачна криза (кризата е остро състояние на неравновесие в семейните отношения). Ако обаче нещата не бъдат коригирани (не очаквайте това да стане от само себе си), то неминуемо ще се откажете пред “откритието”, че това не е човекът за когото се оженихте.
Признаците на криза в семейството са многообразни. Най-често психолозите споменават кризата на адаптацията – времето на началото на брачните отношения (или съвместното съжителство), когато взема връх борбата за власт в семейството. Ако по някакъв начин на този етап се провокира семейно насилие (независимо дали е физическо или вербално), бъдете нащрек. Семейното насилие е най-яркият показател за личностна несъвместимост на партньорите, особено ако е заявена още в началото на връзката. Не допускайте това да се превърне в начин за решаване на конфликти, не се надявайте, че ако евентуално имате дете – това ще промени нещата, не вярвайте, че човекът който упражнява насилието ще промени поведението си. По-добре си дайте сметка, че имате нужда от професионална консултация, която да даде възможност да се открият нови стратегии за справяне с конфликтите.
Освен това е доказано, че първата сериозна криза в брачните отношения се явява някъде към 3-тата година от брака, после следва кризата на “пубертета” – когато най-голямото дете навлезе във възрастта на ранния пубертет, и т.н. криза на празното гнездо – когато децата напуснат семейството и родителите останат сами.
Най-често причина за семейна криза е изневярата или съмнението за изневяра на брачния партньор и тя може да се случи по всяко време. Изневярата е най-обидния казус в една връзка. Тя накърнява достойнството, гордостта и доверието на партньора. Възможно е да се стигне до развод, но по-често тя започва със семейни скандали и завършва с необратимо отчуждение, а семейният дом се превръща в хотел за временно пребиваване.
Това е т.н. криза на доверието, която би трябвало да ви насочи към фамилен терапевт. Особено опасно е когато изпитвате болезнена ревност. Това състояние няма нищо общо с въпроса ”изневяра ли ми той/тя в действителност или не”. Ревността, когато надхвърля границите на допустимия толеранс е обект на психотерапия. Ревнивецът просто трябва да се “излекува” от тази натрапливост и , повярвайте, това никак не е лесно.
Отговорете си на следните въпроси:1. Следите ли непрекъснато разписанието на Вашия партньор?2. Намира те ли, че той Ви превъзхожда? (чисто физически, интелектуално, материално)3. Убедени ли сте, че има неща от живота му, които той/тя не Ви доверява умишлено?4. Успявате ли да заспите спокойно преди той/тя да се е прибрал/а от работа, среща или парти?5. Държите ли да сте винаги и навсякъде с нея/него?6. Струва ли ви се, че той/тя напоследък е станала по-съблазнителен/съблазнителна и то не заради Вас?7. Получавате ли сърцебиене и изпитвате ли гняв когато някой друг се радва на интимност от страна на вашия/шата съпруг/а?8. Готов/а ли сте да платите на детективска агенция, за да проследи половинката Ви?9. Измъчва ли Ви постоянно мисълта за предишните интимни връзки на Вашия партньор?10. Проверявате ли SMS-ите в телефона му, входящите и изходящите му обаждания, личния му бележник?11. Страхувате ли се че могат да Ви отнемат съпруга/ съпругата, буквално под носа?12. Смятате ли, че собственият Ви пол е по-умен от противоположния?Ако сте отговорили с “да” на повече от 5 въпроса – непременно си задайте въпроса “нормално ли е да съм такъв ревнивец?”
Ревността може да бъде и нормално състояние на любовта, но може да се окаже и страдание, което се корени в самите нас, в нашия минал или настоящ емоционален опит, който се е отразил върху психиката ни, както белег върху кожата. Патологичната ревност трябва да се лекува, защото тя нарушава функционирането на брачните отношения и отдалечава съпрузите един от друг. Не се оставяйте да страдате и да причинявате мъка и огорчения на любимия човек – просто потърсете професионална намеса. Това може да спаси брака Ви.автор: Диана Димитрова източник
|