 
Усвояването на изобразителни умения при детето върви успоредно с неговото психическо и двигателно развитие. Към годинка то вече е заинтригувано от следите на молива върху белия лист. И започва с удоволствие да драска - най-често зиг-заг и наченки на кръг, без все още да има предварително намерение да изобрази нещо конкретно. Двегодишното дете придобива умението да изобразява вертикални линии, към две и половина - хоризонтални линии и спирали.
Hа три години детето, опознавайки околния свят, влиза в нов важен етап - започва да рисува човечета. Точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка... Едно кръгче за главата, после овал за тялото и ръце, крака - тези рисунки говорят за едно нормално, уравновесено възприемане на хората около него. Ако липсва някаква част от тялото, значи детето е преживяло травма или е било подложено на телесно наказание, възможно е да е преживяло сексуално домогване.
Pисувайки своето семейство, детето като правило много точно определя мястото на всеки член от семейството, приписвайки му персонални, присъщи само нему качества. Наличието на допълнителни детайли отразява особената любов, привързаност на детето към някой от близките.
Aко детето рисува човека с отпуснати ръце, свити в юмручета, това говори за песимистичната му нагласа, а понякога дори за агресивност. И обратно, ако ръцете на хората на рисунката са вдигнати нагоре или всички членове на семейството са държат за ръце, това е знак за положителната нагласа на детето, за дете, сигурно в бъдещето на своето семейство.
Hа 4-5 години децата без проблеми правят квадрат. Рисуват хората в детайли и често изобразяват вътрешните органи. В детската психология това се нарича принцип на прозрачност. До 7-8-годишна възраст това е нормално. По-късно - отново е сигнал за аномалия, психологическа или физическа травма, възпрепятстваща адекватното възприятие на външния и въображаемия свят, знак за подсъзнателно желание или страх.
Условно листът с детската рисунка може да се раздели на две вертикални зони - дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната - екстравертната - обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето. Лявата - интровертната - разказва за преживяното, за привързаността на детето към неговия дом и преди всичко към майката. Може също така да бъде свързвана с някой, който има авторитет пред детето или нещо, което оказва влияние върху него. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната - с материалния свят.
Децата често рисуват своя баща голям и силен, който стои сигурно върху нарисувания под в къщата или на земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт в къщи.
Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии.
Нерешителното дете, обратно, избира не много ярки цветове и рисува едва-едва докосвайки листа и затова рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си.
Агресивното дете често без да иска чупи моливите или бързо изписва фулмастера. Детето с мек характер използва много вълнообразни линии.
Децата с волеви характер, бъдещите реалисти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.
виж още:
Тревожни сигнали в детските рисунки
|