Истински интелигентния човек се познава по това как приема неблагоприятните обстоятелства. Жизнените битки са еднакви за всички: несъгласия, конфликти, компромиси. Тези, които разглеждат проблемите като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са интелигентни. За да се научим да се владеем ни е необходимо ново мислене. Съществуват широко разпространени житейски версии, които са дълбоко залегнали в нашата оценъчна система. Става дума за пречещи форми на мислене и поведение, които без да е необходимо, често ни поставят в стресово състояние. Тези лоши навици (погрешни връзки) са като дупки в нашата самооценка.

        ЧОВЕК САМ СЕ ПРАВИ НЕЩАСТЕН С МИСЛИТЕ, КОИТО ТАИ ЗА ХОРАТА ИЛИ НЕЩАТА В ЖИВОТА СИ.

Щастието или нещастието на човек не зависи нито от мястото, което заема, нито от работата му, нито от общественото му положение.Мисълта е, която го прави щастлив или нещастен (позитивен или негативен).Вашето състояние се определя от това, което мислите за нещата, от вашите разбирания.

        Пример:

        Млад начинаещ бизнесмен непрекъснато се измъчва поради това, че шефът му го смята за глупав. Той е много нещастен, защото шефът му има лошо мнение за него. Но ако не знаеше, че шефът му го смята за глупав, щеше ли той да се чувства нещастен?Не. Защото човек не може да е нещастен поради нещо, което не знае. Следователно той се измъчва не от от това, което шефът му мисли за него, а от това, което самият той мисли. Той вярва, че това, което мисли някой друг е по-важно от това, което мисли самият той.

        Извод:

      Ние сме постоянно в диалог със себе си. Оценяваме, сравняваме, мислим, наблюдаваме. Това е постоянна дискусия за това, което става вътре в нас. Не определени събития са гнетящи, а начинът,по който реагираме на тях, т.е. вътрешните ни монолози, нашата интерпретация на фактите, а не самия факт.

        В много случаи реакциите ни са съвсем нерационални, прибързани заключения, определен тип реакции. Ядосваме се за неща, които не могат да се променят. Тогава сме подложени на силен стрес. Схемата е следната:

Събитие: А -> Мисли, които поражда: В ->

 Поведение (чувства): С

Например:

                А – паяк на стената

                В – “паяците са отвратителни животни”

                С – Уф! Каква гадост!

        Хората възприемат ситуацията едностранчиво, защото предварителният им опит и предразсъдъци им пречат. Това са така наречените отрицателни автоматизми. Обидните наименования и реакциите на определени сигнали също са производни от нашия минал опит.

        Една от причините за стреса е нашето отрицателно мислене. За съжаление ние твърде често насочваме цялото си внимание към нерадостните страни на живота, към застрашаващото и обезпокояващото. Ние не сме научени да мислим в алтернативи, да се освободим и да се наслаждаваме на положителните моменти.

        Позитивното мислене означава да мислим и да говорим за нещата, които искаме, а не за тези,които не искаме. Всеки път, когато казваме “не искам” и “не мога”използваме негативна мисъл, мислим точно обратното на това, което искаме.Хубаво е да избягваме фрази като: “Това ме съсипва”, “Не мога да се справя”,“Измъчва ме”, “Причинява ми главоболие”, “Нямам време” и т.н. Положителното мислене е свързано със самоувереността, с убедеността, че можем да решаваме проблемите на всекидневието си по-добре. Позитивното мислене е сигнал затова, че самите ние се възприемаме по-добре, че създаваме по-добри отношения с другите хора. Когато човек мисли позитивно, придобива нагласа към конструктивни действия. Типични формулировки на позитивно мислене са:

        “С това ще се справя”

        “Имам доверие в себе си”

        “Това го мога”

        “Това ми доставя удоволствие”

        “Чувствам се добре”

Позитивно мислещия човек възприема положително себе си и другите; убеден е, че това, което има като реална цел ще го постигне; доверява се на собствените си сили; цени това, което прави и не изпитва страх при ежедневните препятствия.

За да придобием позитивно мислене трябва да се упражняваме на него. Ето и няколко варианта как да го направим:

Формулирайте отрицателни и положителни мисли от следните събития:

-        Не ми се обаждат по телефона в определено време...

-        В училище най-добрата ми приятелка се прави, че не ме вижда...

-        Гласът на баща ми звучи необичайно по телефона...

-        Един приятел не ми се обади за рождения ми ден

-        Откривам у приятелката си телефонния номер на гаджето ми...

Преформулирайте негативни мисли в позитивни. Например:

        “Провалям се във всичко”

        “Не успях в опита си да започна тази работа, но научих каква грешка не трябва да допускам и имам по-големи шансове при следващия си опит”

        “Той ме мрази,затова не ми говореше”

        “Явно е имал някакви тревоги, затова не ми обърна внимание”

        “Аз съм непопулярна и отбягвана”

        “Бих искала да съм приятелка със Силвия и Бистра, но не съм сигурна дали те ме искат за приятелка”

Намиране на алтернативи. Това умение цели да елиминира чувството ни набезпомощност пред проблема.