Защо провеждаме в нашата група дискусии? Може да го наречем и разговор, но...разговори провеждаме постоянно, а дискусията е обикновено по предварително избрана тема.

   Дискусиите в групата са с цел изясняване на проблем, мнение, виждане на децата, или на момента решаваме проблемна ситуация и правото всеки да говори, а останалите да го слушат явно се харесва на децата.

   В Детския дискусионен клуб /знаете, че децата обичат да се държат като големите и да ги приемаме като такива/ обсъждаме, разискваме, спорим, дори понякога се стига да "словесен двубой" с цел изясняване на спорни въпроси и постигане на съгласие между децата, разрешаване на конфликтни ситуации и възстановяване на "мира"в групата.

   Иначе казано - използваме дискусията като средство за изясняване на спорни въпроси и постигане на съгласие между децата с различни позиции по един и същи въпрос.

   Целта, която си поставям пред мен е да опозная децата - техните силни и слаби страни, техните характери, дори темперамент.Дискусията е едно от средствата да се научат децата да се изразяват правилно, да се отключи потокът на речта, да обогатят речника си, мисълта им да върви леко и гладко, да избягват кратките отговори.

   Помага и за културата на речта - да говорят ясно и отчетливо, с нормално темпо, да се научат да общуват по между си, да се изслушват,

   В такава дискусия децата могат да се научат на много неща: Да придобият увереност, да повярват в собствените си възможности, да се опознаят, да станат по-смели в изказванията си, да виждат красивото, но и да имат очи и за грозното, като явление. Не на последно място - децата се научават да мечтаят, а мечтите са като живата вода за тях.

   В тези дискусии децата се научават да споделят свободно преживявания и опит. Усвояването на знания го изключваме като цел по време на дискусия.

   Провокира се мисленето на децата в определена посока - следва се поставената тема, както и общуването по между им, като това се явява предпоставка за преодоляване на различията между тях и възпитаване в търпимост и толерантност към другите. Децата да се научат да общуват с деца и възрастни - има какво да се желае в тази посока.

   Как го постигаме?

   Използваме различни методи, похвати, техники - детски дискусионен клуб, детски парламент, ролеви игри, работа по групи /децата се разделят на групи по техен избор, или сформираме групи на случаен принцип, децата участват с желание, когато ги редуваме/. Включваме и творчеството като "детски изказ" - рисуване, театрализирани игри, магическото "ако...", "писането" /в случая пиша аз/. Използваме много нагледни материали и практически занимания.

   Какво и защо го правим?

   Не разговор, заради самия разговор /макар често да има и такива/, не дискусия заради самата дискусия, а защо??? Защо точно по тази тема днес ще дискутираме? Какво е породила необходимостта от нейното разискване? Това са встъпителните думи в началото, не влизане в ситуация /все още/, а какво е провокирало възникването на ситуацията?

   Използването на практически примери ще улеснят "влизането"в ситуация, ще извикат преживян опит у децата, за да го споделят с останалите деца.

   Може да "звучи"сложно, като се има предвид възрастта на децата, но не мислете, че цветния звуков модел им е по-лесен. Веднъж като се започне и те сами изявяват желание за още, и още...Това е така, защото в нарочната дискусия може да се включат много изразни средства - думите, рисуването, театрализирането, влизането в роля...

   В провеждането и на Детския дискусионен клуб, и на Детския парламент децата изявяват себе си, освен, ако не е поставено друго условие /магическото "ако", но дори и тогава те използват своите знания и опит, за да предадат своите мисли и чувства по даден проблем, разискван въпрос/.

   Организацията е същата, както при провеждането на Детския парламент. Винаги започваме седнали на голям кръг /наричам го възможност да усетя групата като цяло - настроение, взаимоотношения между децата за деня/, след това, ако "трябва" раздвижване, рисуване....театър...

   Написаното и за парламента, и за дискусиите с децата няма претенции за научна обоснованост, но на нас ни е и интересно, и приятно, за това продължаваме да го правим.