Какво ни очаква след повече от убедителната победа на ГЕРБ на изборите, за която българите гласуваха за пореден път единодушно, очаквайки Промяната?! Всеки се надява тя да започне от неговата област, от неговото професионално поле, да се усети положително и в неговия дом. И за никого не е тайна, че тази промяна отново ще мине през сериозни и непопулярни мерки.
Лято е, скоро мина Джулая, повечето учители са в отпуска, а аз съм се разписала на такива теми. Вероятно, ако четете, се питате защо.
Защото и аз очаквам Промяната. И, разбира се, най-много искам да я видя в образованието.
След учителската стачка българският учител вече не е същия. Той осмисля и все по-ясно заявава позицията си в общественото пространство. Въпреки натрупаната умора от годините на зациклящи реформи, учителят все още иска да бъде учител и все още търси своя личен професионален принос към нещото, наречено „качество на образованието”. А за никого не е тайна, че качествено образование, освен с пари, се прави и с качествени хора.
В момента мрежата се вълнува, пробягват новини за свиване на разходи, за търсене на отговорност, за преструктуриране и обрат във философията на управленските решения. Подбират се екипите, търсят се хората, които ще поемат риска и отговорността да се заемат с промяната. Дали обаче, няма да се повторят грешките на предишните правителства? Дали няма да започне масова повсеместна чистка на партиен принцип? И дали приноса или престъпленията на всеки ще бъдат трезво оценени? По стара традиция новият премиер в първия си работен ден даде интервю за в. „Труд”, в което е категоричен : „...не искам политически или етнически чистки”. И аз съм склонна да му вярвам.
Замислям се – често ние реагираме само, когато сме недоволни от някого, само когато са накърнени интересите ни. Почти не съм срещала в мрежата някой да каже за човек, който е на по-високо ниво в професионалната йерархия от него: „Браво! Това, което правиш е достойно, подкрепям те.” Обикновено тихомълком чакаме някой да стои с голи гърди и да ни брани, а ние после да се радваме на извоюваните облаги. Може би сега е времето, преди да бъдат взети решенията, да помислим кои са качествените хора, с които сме работили и искаме да работим и занапред и да кажем: „Аз уважавам този човек, за мен той е доказан професионалист и искам да продължа да работя с него.”
Слагаме този пост в „Избрани” – нека се научим да благодарим за достойното партньорство и да си подаваме ръка. Подайте я – всеки един от Вас, на колегата до себе си или на началника, който може, заедно с Вас да сбъдне Промяната.