Уважаеми колеги,
Първо искам отново да ви поздравя за чудесната идея да започнете обществен дебат по въпросите на предучилищното образование!
Известно е, че ние имаме една малка слабост като част от нашата народопсихология - ако ни стяга някъде чепикът, ние много обичаме да се оплакваме, а малко да правим, за да сменим обувките си; или поне да открием причината за неудобството.

Затова с възторг откликвам на идеята за дебат.
Нека първо тук, а после и в цялото общество да се чуе гласът ни - гласът на обикновените учители, родители, и най-вече - на експертите - от всички нас зависи образованието, възпитанието, щастието и реализацията на идните поколения българчета!
И дано след всичките изговорени думи цялото общество да откликне и всички заедно да променим нещата към по-добро!

Нека първо да обясня какво ме прави "експерт" по въпросите на предучилищното образование :).
Майка съм на 2 деца - на 5 и 7 години. Това автоматично не ми дава черен колан, но като добавка съм работила 10 години като гимназиален преподавател по български език и история.
Не може да не ме боли за състоянието на нашето образование, за положението, в което са поставени колегите ми и близките ми, повечето от тях - родители.

В момента живея временно в Чикаго и имам шанса да сравнявам нашата с американската образователна система.
Искам да покажа как стоят нещата тук, надявам се чрез коментарите ви да отсеем зърното от плявата и да вземем доброто, онова, което може да ни върши работа.

Преди месец бях на семинара "Готово ли е вашето дете за детска градина?". Както личи от заглавието, повечето присъстващи бяха родители, които искаха да се ориентират в безкрайната джунгла на американската конкуренция: между частни и общински детски градини и училища, между различните програми, които обещават да направят от всяко дете Леонардо ДаВинчи, и то в съкратени срокове :).

Искам само да посоча, че тук под "детска градина" (kindergarten) се разбира обучението на 5-годишните, което е равно като степен на предучилищната група на 6-годишните при нас. Т.е. тук в първи клас се тръгва на 6 години.

От опита ми като учител и родител знам, че има разлика между 6 и 7-годишните първокласници, особено при сега действащата система в България.
Затова ето признаците, по които един добър по мое мнение американски експерт определя готовността на децата за предучилищна група (припомням, че става въпрос за 5-годишни).

Децата, които са готови:

--знаят как да се държат сред група от други деца с лидер, който не е техен родител
--разбират как да правят преход от едно занимание към друго
--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца
--знаят как да следват прости указания
--са имали възможност да бъдат отделени от родителите си и знаят как да се справят с това чувство
--имат основни умения за общуване
--могат да пишат името си с главни букви
--могат да разпознават доста от буквите от азбуката, както и някои числа

(Забелязвате, че тук не се говори толкова за интелектуални, колкото за социални умения.)

Освен децата обаче, образователният триъгълник има още две страни - родителите и самото училище.

Какво могат да направят родителите, за да помогнат на детето си (тези  и още много съвети всеки родител получава във вид на брошура няколко месеца преди детето да тръгне в предучилищната група):

--да възпитават любов към четенето у детето си, като му четат редовно
--да осигуряват на детето различни преживявания, от които да трупа опит  ( посещения на музеи,  разходки сред природата...)
--при всяко пазаруване да говорят с детето и да му обясняват как и защо се купува даден продукт
--да учат детето да подрежда играчките си на определени за целта места
--да окуражават детското любопитсво, позволявайки на детето да работи с различни материали  
--да възпитават непрекъснато добро отношение към другите ....

От какво се нуждаят детските градини и учителите, за да са готови да посрещнат децата:

--от разбирането, че децата идват в училище с различно ниво на умения
--от учебна  програма, която да е достатъчно гъвкава, за да отрази тези различни нива и различни способности на всяко дете (бел. моя - създаването на такава програма е истинското изкуство)
--от използването на различни подходи за обучение, включващи музика, фзически упражнения и т.н.
--от съвместна работа с родителите и вслушване в тяхното мнение, когато става въпрос за избиране на метод на преподаване, който би бил най-подходящ за децата на тази възраст.



Това са само част от нещата, които научих на този семинар.
Има ли нещо, което би могло да послужи на учителите в България, за да направят прехода към предучилищната група и първи клас по-лесен за всички - и за децата, и за родителите, и за учителите? Преди да продължа по-нататък, бих искала да чуя вашето мнение.