Открита практика - БДП

от daleto на 18 март 2010, 09:53

Категории: Подготовка за училище /6-7 години/ - Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Ключови думи: бдп , открита практика

 
Е, не че много ми се нрави, но понеже тази година на мен се падна "честта" да "участвам" в открита практика /миналата година - в открит момент пред родителите/, та след като всичко отшумя, да споделя...

И се питам има ли "закрита практика"...или "скрита"?...

А БДП-то си е повече от "сериозна наука", особено в детската градина, където от първа група подготвяме децата в подготвителна шофьорски книжки да "раздаваме"...Не че в първи клас няма да "учат" същото, не че като разглеждам книжката по БДП за първи клас и тази за подготвителна група откривам кой знае какви разлики, не че не се сещам за една "велика" мисъл: "повторението е майка на знанието", с която изобщо не съм съгласна, както и с една друга, че от "много глава не боли", а и "нека да си знаят децата"...

И още нещо...В другите степени на образованието, каквото и да направят, под каквато и форма да е, често се използва думата "проекти", докато при нас, детските, все още "заобикаляме" тази дума...но нека да "изложа" своята реализирана идея, която може да се нарече и един малък проект...Шегувам се, наистина, защото...Аз си зная защо...

Стига съм го увъртала, а да "давам" по същество...

Чудя се сега, в началото ли да започна с благодарностите или да ги оставя за накрая....Благодаря на колегите, които ми изпратиха материали, разработки, презентации. Понеже сме подготвителна група - равнозначно на големи, на децата казвах всеки път материалите от кого са и от къде. Така научиха и къде на картата се намира Шумен, а и други градове в България.

До момента децата знаеха основните неща - светофар, пешеходна пътека...основното. По принцип бяха наясно с кое е правилно и кое не на улицата, но някак си не можеха да "облекат" в думи това, което знаят.../а уж не им липсва дар слово?!?!/ В групата имахме едно табло, една книжка, не, две /закупихме си още една/ и знаете в книжките по Социален свят /на "Моливко"/ какви са темите по БДП - прекалено общи.

И така....

Всичко започна с една шега: Защо в морето няма светофар?

/Децата даваха невероятни отговори и то съвсем смислени при това./

Отговорът, официалният ни беше: Защото си има фар.

А по въздух как е? Самолетите имат ли необходимост от регулировчик?

И след като се разходихме по въздух и вода, време ни беше да се "върнем" на земята и да "разнищим" де що има...на улицата.

Предварителна подготовка на учителя /в случая - моята/.

SOS! SOS! SOS! Насреща ми е БДП...Сещате ли се кога нададох вой до небесата...Колеги се отзоваха на зова за помощ...Благодаря.

Избиране на подходящи материали, които да провокират интерес и желание у децата /иначе нищо няма да се получи/.

"Свирачът и автомобилите" на Джани Родари - колко е близък този разказ в момента до "автомобилната" ситуация в столицата.

Търсене на път - как тази информация да достигне до децата и те да усетят необходимостта от знания в тази посока.

Дали трябва или не трябва?!?

Не аз определям темите. Точка. Но и най-неинтересната тема може да се облече в интересни дрехи...

Равносметка за моментното ниво на групата /по посока БДП/. Търсене на формата /по какъв начин да се поднесе информацията, така че да събуди интерес у децата/. Че са любопитковци - такива са. Че обичат да се изявяват - и това е така. Но да се "затворим" само нашата група и БДП за компания?!? Нещо друго е необходимо, за да ни бъде интересно / и на мен включително/...

 

Предварителна подготовка на децата.

Основни понятия по БДП - улица, тротоар, улично платно, пешеходна пътека, светофар, кръстовище, регулировчик....

Правила за БДП.

Някои важни пътни знаци.

Всеки път започвахме с проблемна ситуация /някои го наричат "мозъчна атака", защото така е модерно/.

Пусках на децата презентации по темата.

"Запознахме" се с Пешеходко и неговите задачки-закачки. Опитвах се дори и шеговито да подхождам към разискваното с една единствена цел - да достигне до децата сухата "материя".

Рисувахме улицата, кръстовище, светофар, пешеходни пътеки - иначе казано - това, за което си говорехме. Защото ние наистина си говорехме...

Разигравахме игри - всякакви - от комични до сериозни. /Например: Разделяме се на групи и на всяка група се поставя тема, която децата да разиграят. Баба, майка и дете на тротоара чакат да пресекат. Възрастните тръгват на червено, а детето се дърпа назад и ги убеждава, че на червено в никакъв случай не бива да пресичат. Още ми звучи в ушите: Стой, бабо, недей! Ще ни сгазят колите.../

Правилата ги разучихме в римувания вариант. И всеки път търсехме отговор на въпроса: Защо? Защо не бива, не трябва и т.н. Иначе казано - опитах се децата да проумеят какво трябва да знаят за своята безопасност, защото, повярвайте ми, но всеки ден се натъквам на ситуации: Безотговорни възрастни пресичат на червено хванали детска ръка със своята възрастна ръка...И какво от това, че децата до 10 години нямат право или по-точно, ние, възрастните нямаме право да ги пускаме сами на улицата...Но това е друга тема...

Пътни знаци...Е, това просто ме разби, но си пускам аз небрежно някой и друг знак и какво ми беше изумлението, че някои от децата познават някои от знаците...Така е. Не живеят в инкубатор...И все пак, каквото и да знаят, само им пусках песента за пътните знаци - презентирана. Те взеха, че я запяха...

През цялото време се стремях не да акцентирам, а да показвам и да си говорим, и да търсим практическото в "това" БДП...Нещо като приказка за БДП.../Което отново ме подсеща за приказката на Джани Родари  "Свирачът и автомобилите", която беше още в началото, там, някъде при онзи въпрос: Защо в морето няма светофар?"/

Явно всячески се стремях да "зарибя" децата за каузата БДП...Хм...Направих им безплатна реклама ще излезе накрая...

До тук - добре. Но ни беше /или на мен по-скоро ми беше/ необходима нова живителна сила, която да освежи БДП-то в подгответо...

Хрумна ми да споделя с колеги от други градини и да помоля за рамо /вече ви писах по-горе, че рамена имаше достатъчно, но.../. Те, колегите взеха, че ми пристанаха на идеята и накрая в откритата практика в групата взеха участие колеги и деца от други градини - дали да не го нарека национална открита практика?!?! /обичам да се шегувам, най-вече със себе си, така че, ако не ви се чете баластра, прескачайте написаното в скоби/...

Преди да започне практиката /което ще рече преди 20 колеги да ни дойдат на гости в групата, хем предния ден им казах, че с бъклица не съм ги канила, що не вземат да не дойдат?!?! пред себе си имах: морска поща от колежка от друга софийска градина /няма да я споменавам, защото ще вземе да ми се разсърди - намигане, ти си знаеш!!!/ - презентация с основните понятия - картинки и думи, думите за мен, картинките за децата, заедно да го прочетем, писмо, придружено с колет от деца и тяхната учителка от друга градина от общината в която и аз работя - рисунки от деца по темата с въпроси на гърба на рисунките и цветни картони за индивидуална работа по правилата за безопасност, презентация за правилата "Моята улица" - благодаря на майката на Чочо....Децата и нея /майката, колежката/ я познават покрай Чочо, та нали негови рисунки има на изложбата в групата. Картите пътни знаци - малки и големи ги довърших предния ден, така че децата не бяха ги виждали. Индивидуалните листа за работа и тях не бяха виждали...Разчитах на моментната изненада.

Каквото и да бяха гледали до сега, за каквото и да бяхме си говорели, поемах един "огромен" риск с един спор, диспут...който бях решила на всяка цена да включа, та ако ще и "излагация" да стане.

Денят е четвъртък. Чиновете не са в обичайния си вид...а на една голяяма дъга, пред децата са материалите за индивидуална работа - цветна картина, за всяко дете различна, два индивидуални листа за самостоятелна работа, цветни моливи и два жетона - червен и зелен, карта с изобразен пътен знак. Това е. Време е да започваме.

...Деца, всичко започна с една шега, с един шеговит въпрос:

Защо в морето няма светофар? ....Няма си светофар, защото си има фар...Да, но ние пък си имаме морска поща от една друга софийска детска градина и сега ще я прочетем заедно. За мен са буквите, за вас картините. Аз буквите не си ги давам, ще ви помоля и вие да не си давате картините...Това ще рече - да ги "разчитате" сами, така че да не ги "чета" аз.

 Желаещи да прочетат писмото - много, а мониторът малък...

Справихме се с основните понятия - скрити в морската поща. Морската поща, наречена така...вече знаете защо...

След като стана ясно, че сме наясно с основните понятия, време беше да продължим.

Какво би се случило, ако в момента излезем на улицата и попаднем в ситуация - всеки прави каквото си иска, колите си вървят, пешеходците също. Кой когато иска пресича /и където иска/, колите си вървят по уличното платно без да се съобразяват с пешеходците.

Хаос.

За да няма подобни недоразумения, има правила за БДП.

Да си ги припомним. /Припомнихме си ги с презентацията "Моята улица"изпратена ми от...другия край на България..../ Децата казваха заедно правилата. След всяко правило следваше разискване - защо? Защо например на улицата не бива да се тича и играе? И така до последното правило.

Пред децата имаше цветни картини с различни ситуации /свързани естествено с БДП/.

Задачата към децата беше да разгледат внимателно картините и ако има нарушено правило за безопасно движение - да сложат червен жетон в горния десен ъгъл на картината, а ако няма - зелен.

След това някои от децата /не бяха малко/ разказаха пред всички защо са сложили един от двата цвята жетони. Има ли нарушено правило или не...Справиха се...

Време е за "Задачките на Пешеходко" /игра за внимание/.

Бях ги разделила в три плика - лесни, трудни и "много трудни". Попитах си с кои да започнем. Отговорите бяха различни. Имаше желаещи и за лесни, и за трудни въпроси. Желаещите си теглеха картон с изписан въпрос.Аз прочитах въпроса, а  децата отговаряха.

В този момент вмъкнах и детски рисунки от деца /от група "Мечо Пух" - от друга градина в общината/. Деца си избираха рисунка, /без предварително да виждат какво е нарисувано на нея/ и отговаряха на записаните въпроси на гърба на рисунката. Тематиката беше свързана с БДП...Не с вълшебния свят?!?

Трябваше да прекратим играта, защото бяхме точно на средата...

Пред всяко дете имаше индивидуални листа за работа.

Първи лист. Да изберат най-краткия и безопасен път до Лунапарка. Интересното в случая е, че за първи път го правеха и не избраха един и същ път. Две деца се затрудниха, на които обещах, че ще работим още по темата до края на годината.

Втори лист. Изпрати ми го колежката, която ни изпрати и морската поща /от детска градина от друг софийски квартал/. Още като видях картината и си казах: Точно за нас е. Пешеходна пътека, деца и тяхната учителка на нея. При нас първа група е във филиал. За да дойдат децата от първа група до централната сграда, минават по точно такава пешеходна пътека.

На децата казах, че като я видях за първи път картината и си казах: Точно за нас е и не мога да не я споделя с вас. Разгледайте я внимателно. Какво е изобразено на нея? А спомняте ли си в първа група, като бяхте ей толкова малки, как се е случвало да идвате тук, в централната сграда за празник, на театър? Кой е този знак, който е нарисуван? /Внимание - деца/ Задачата ви е, като се приберете довечера у дома, да оцветите картината и да си поговорите с мама и тате за тези четири години, през които бяхте и все още сте заедно /подготвителна сме - от есента - всеки по своя път/.

Е, дойде време за последното предвидено нещо, което и аз самата чаках с нетърпение. Предизвикване на спор между пътните знаци...

Пред децата имаше пътни знаци на цветни картони. Жълти - предупредителни, червени - забранителни, зелени - разрешителни и сини - указателни. Децата с еднакви знаци бяха съответно от една група. Четири групи. От всеки вид имаше и един голям знак, с които си припомнихме кои знаци какви са.

Въпрос към децата: Кои са най-важните знаци и без тях не можем? Можем ли с лека ръка да се разделим с някои от тях? Например...Да няма предупредителни знаци...или указателни...или забранителни, или разрешителни. Помислете си добре, преди да отговорите. Всяка група да си избере говорител, който ще говори от името на всички, като останалите имат право да допълват.

И така, кои са най-важните знаци и без тях не може на улицата?

Наистина започна спор. Предупредителните с плам се аргументираха. Видях, че при указателните нараства недоволство...Обаче в този момент забранителните се предадоха с аргумента /на техния говорител/: Ние се отказваме от спора, защото за нас всички знаци са важни и не може без тях.

Задължителните аргументирано изложиха своята теза, че са по-важни от всички, защото...Прекъснаха ги указателните, които не бяха съгласни с тях, тъй като те казват на хората - пешеходци и шофьори къде какво има...И ако на някой му стане лошо в колата и му трябва лекар, как ще разбере, че наблизо има болница и да отидат да потърсят лекарска помощ...Нали знакът с нарисуван червен кръст ще "му каже" точно това.

Отново се включиха предупредителните: Без нас не може. Ние сме най-важните знаци, защото предупреждаваме хората за някаква опасност и те ще могат да вземат мерки да не се случи нещо лошо на пътя...

Указателните: Не, не сме съгласни с вас. Ние сме по-важни, защото казваме на хората къде има спирка, къде има бензиностанция, ако е свършил бензина...

Отново се обадиха задължителните: А пък ние казваме на хората къде е само за пешеходци, къде има пешеходна алея или алея за велосипедисти и ако шофьорите не обърнат внимание на тези знаци ще пострада някой.

Дори в момента, в който обявих край на спора предупредителните и указателните продължаваха да спорят: Не се предаваме...И ние не се предаваме...

Е, всички знаци са важни...Едните с едно, другите с друго...Всички те имат своето важно място на пътя...

Казах на децата да вземат картите - пътни знаци и да дойдат при мен да им пусна песента за знаците и да си я изпеят.

Имаше ли смисъл от тази практика? За мен дори само заради спора между пътните знаци - да...Но за мен и за децата...

Не е за вярване може би, но когато съм с децата "околната действителност"...я няма. За тези 40 минути дори за миг не се сетих,че в групата има "гости"...Бях ги игнорирала като присъствие...

"Моята група" е моята крепост - когато съм на смяна и всяко външно присъствие нарушава ритъма и спокойствието ни...Съжалявам, но продължавам да си мисля...Кому е нужно това? Изяви, практики, открити моменти...Някои колеги са на мнение, че така си "сверяват" часовниците...Е, не зная моят /часовник/ дали е верен, но зная, че каквото си наумя и го правя - извън рамки и статукво...

Ако трябва да тегля за финал чертата - винаги ми е по-приятен и емоционален моментът на предварителната подготовка - за каквото и да става дума...

В този случай  - търсенето, комуникирането с колеги /извън рамките на градината/, пощата, писмата, рисунките, работата с децата....

А ако трябва да си отговоря на въпроса: Какво мотивира децата от трета и подготвителна група /имайки предвид, че става дума за вече "големи" деца/?

Отговорът ми ще е : Излизането...извън нашата детска...Общуването под каквато и да е форма с други деца - от други градини, от други населени места...Децата ми вярват, когато им кажа: Имаме поща, имаме колет, имаме зададени въпроси от деца от друга градина...и не бих ги подвела да си ги "измислям"...

Вече имаме и интернет в групата, така че и поща ще си открием.

И наистина - за край - писмото с което приключихме:

    "Весели и красиви камбанки, разбрахме, че скоро ще правите пътешествие в страната на пътните знаци.

Ние, децата от група "Мечо Пух" сме вече там и ви очакваме.

Интересно и трудно е в тази страна, но всеки от нас трябва да я посети, за да може да опазва както своя живот, така и на другите.

Група "Мечо Пух" ви поздравлява за вашата смелост и ви пожелава да растете умни и добри.

...И за да са спокойни мама и татко у дома, котаго сте на улицата или на игра, трябва да знаете трите златни правила:

Първо правило помни:

На червено не пресичай ти!

Второ правило е знай:

На шосето не играй!

Трето правило гласи:

Автобуси и трамваи не гони!

Приятно пътешествие!

Ще се радваме, ако се срешнем!

           От група "Мечо Пух" и госпожа Кръстева"