Напоследък малко пиша в блога. Защото в главата ми бушуват стотин въпроси, на които все още нямам отговор. Да побушуваме заедно, а? Може пък и да се проясни картинката.

  Струва ли ви се напоследък, особено ако сега сте поели малка група, че децата са коренно различни от децата от предишния випуск? Повечето са трудно контролируеми, нестандартни, изказващи удивителни за възрастта си съждения, а в същото време трудно концентриращи се върху определено занимание. По колко пъти на ден се питате за какво точно ви служи дипломата, дали родителите изобщо възпитават тези деца, дали не са обладани от духове...не се ли чудите поне по десет пъти как точно да ги възпитавате и учите? От едната страна - нещо съвършено различно от  познатото дотук; от другата страна двете обичайни и полярни родителски твърдения: "Ами то и в къщи е така." или "Оо, това никога не се случва в къщи."

  Какво всъщност се случва? Дали това е новото поколение деца, за които напоследък /типично по български/ е модно да се говори по медиите? Дали "индигата" и "кристалите" са вече и в нашите детски градини, или е пак криворазбрана цивилизация -опит да се прикрие липсата на възпитание или грешки във възпитанието? Дали наистина образователната ни система се реформира, или изобщо не знаем накъде вървим?

    Моите частични отговори дотук - повече от една трета от децата в моята  група са нестандартни, трудно се вписват или изобщо не се вписват в общите правила и в общия режим, не  знам какви са, защото още не съм открила подходящ и точен начин да ги диагностицирам, не се влияят особено от моите дидактично-възпитателни методи, искрено ме удивляват, невероятно ме очароват и страшно ме затрудняват. Извод - нужна ми е коренна промяна: във вид, начин на общуване, методика, среда, концепция...във всичко почти. Иначе рискувам вместо едни щастливи, успешни, креативни, уверени, спокойни деца да издам випуск невротици. Не дай боже.

  Моите открития дотук :

http://vbox7.com/play:5c23d90d

http://www.indigo-bg.com/?page_id=786