Звъни часовник.
Дете: Тихо,чухте ли часовника? Време е да започваме. Но къде е Многознайко? Не, не е сред вас.Зная, че и сред вас има Многознайковци, но аз търся бухалчето Многознайко от клуб "Еврика". Нищо, ще започнем без него....
Имало едно време...
Бухалчето: Ето ме и мен! Здравейте!
Дете: А, ето те и теб, Многознайко! Позакъсня малко.
Бухалчето: Бях се зачел в енциклопедията и не усетих кога изтече времето.
Дете: Добре, да започваме, че няма време. Имало едно...
Бухалчето: Спри! А какво е това време?
Дете: Време, време...Може би децата ще ни помогнат?
Зайко: /тича,запъхтян/
Дете: Здравей, Зайко! За къде си се забързал?
Зайко: Бързам, нямам време!
Дете: Време, време....А какво е това време? Знае ли някой?
Многознайко: Аз зная!!!
Зайко и детето: Какво знаеш, Многознайко?
Бухалчето: Всичко зная!Зная какво представлява времето.
Зайко и детето: Наистина ли? Ще ни кажеш ли?
Бухалчето: Разбира се,но и вие трябва да ми отговорите на няколко въпроса. Какво е това....време?
Зайко и детето: Време,време...
Бухалчето: Времето може ли да се види?
Детето: Не.
Зайко: Може,може.Вчера чух катеричката, като се показа от хралупката си да казва: Виждам, че днес времето е лошо. Няма да ходя на разходка.Вали дъжд, а чадърчето ми онзи ден вятърко ми го счупи.
Бухалчето: Ех, Зайко, и ти си един философ! Това е друго.
Зайко: Добре де, аз само казах какво каза катеричката.
Бухалчето: Времето може ли да се яде?
Детето: Не.
Зайко: Може,може...Вчера Сашко каза, че подготовката на уроците му изяла всичкото време за игра.
Бухалчето: Това е длуго, Зайко. Времето може ли да се пипне?
Детето: Не.
Зайко: Може, може....Вчера слънцето първо ме щипна по бузките, след това заваля дъжд и аз пипнах с лапите си дъжда.След като синоптиците казват: Времето е дъждовно, това означава, че аз съм пипнал времето-дъжда.
Бухалчето: Хм! Зайко! Времето може ли да бърза, да лети?
Детето: Не, не може.
Зайко: Може, може...Вчера мама Зайка толкова много задачи ми постави, времето толкова бързо летеше, че не ми остана време да си поиграя с Мечо.
Бухалчето: Как мислите?Времето може ли да върви бавно?
Детето: Не може.
Зайко: Аз пък казвам, че може! Вчера нямаше с кого да си играя.Толкова ми беше скучно, че денят ми мина много, много бавно.Стори ми се цяла вечност.
Бухалчето: Зайко, независимо как е минал денят ти, той има само 24 часа и нито минутка повече или по-малко.А може ли да изпреварим времето?
Детето: Как така? Не може!
Зайко: Може, може...например в мислите ни. Иска ми се вече да е Коледа.
Бухалчето: Зайко, ти си мисли каквото искаш, но днес си е днес, не е вчера, не е и утре.Има вчера, днес и утре.Може ли времето да спре?
Детето: Как така да спре? Не може да спира?
Зайко: Може, може...Тази сутрин пуснаха по радиото една песен: О, миг, поспри!!!
Бухалчето: Зайко, бъди малко по-сериозен, ако обичаш!
А можем ли да притежаваме времето?
Детето: Не,не можем! Времето е на всички.
Зайко: Вие пак нищо не знаете.Не сте ли чували една песен, в която се пее: Времето е наше!...
Бухалчето: Така е само в песента, Зайко, само в песента..И без политика,моля!!!.Можем ли да върнем времето назад, или да отидем напред във времето??? Може ли времето да се движи в обратна посока?
Детето: В никакъв случай!
Зайко: Аз пак ще кажа, че може. Чух, че учените се опитват да измислят машина на времето. Представете си, качваме се в тази машина и отиваме при пещерните хора, или отиваме хилядолетия напред!Ще видим как са живели хората преди време, или как ще живеят след време...Не е ли чудесно!?
Бухалчето: Зайко, много фантастични романи четеш. Нека учените глави първо я измислят тази машина на времето, тогава ще му мислим.
И така, какво се оказа? Времето не е предмет, не може да се види, не може да се яде, не може да се пипне, не може да лети, да бърза, да върви бавно. Не можем да изпреварваме времето, не може да спре, не можем да го притежаваме, не можем да го върнем назад, или да отидем напред във времето.
Времето върви в една посока-от миналото, вчера, през настоящето, днес, към бъдещето, утре.
Бухалчето: А съществувало ли е времето преди човека?
Детето: Не.
Бухалчето: Не е съществувало? Човекът го е измислил. Забелязал е че някои явления в природата периодично се повтарят в определена последователност. Например...дърветата се събуждат, разцъфтяват с цветове, после се отрупват с плод, по-късно листата падат и дърветата заспиват зимен сън.
Дете: Многознайко, тук грешиш. Човекът не е измислил времето, то е съществувало и преди него.
Зайко: Това пък време нищо си не може!!!
Детето: Зайко, ти си бил голям шегаджия!
Бухалчето: Може, може! От Зайко всичко може да се очаква!