Коледа е. Детските очички често, често се обръщат към прозореца, за да видят дали врабчетата надничат и следят за добрите дела, а сърчицата тръпнат в очакване на.......

    В очакване на какво? Единствено и само на подаръците. Цял месец преди Коледа децата само за това говорят и само това обсъждат. Кулминацията е при писането на прословутото писмо до Добрия старец. Част от децата знаят какво точно искат, но за някои деца не стигат няколко реда, за да се запишат всички желания. И те са прави. На път към детето се оказва, чеДядо Коледа се спира при баби, лели, чичовци и потокът на подаръците расте в геометрична прогресия и....намалява реалната му стойност измерена в количество детска радост. А като поставим на везните и набързо купените, не много качествени подаръци.....Излиза,че напразно се дават поне половината от парите.

    И какво остава след празника за детето? Куп разноцветни хартии и няколко полусчупени играчки.

А къде отиде Очакването, Чудото, Светлината в сърцето?!

    И се сещам за начина, по който организират валдорфци Коледа.

    За разлика от нас, при тях очакването на Коледа продължава 40 дни!  Коледното настроение се създава постепенно, чрез добротата и добрите дела, които запалват светлината вътре в душите на децата до най-светлото чудо - раждането на младенеца.Всяка седмица има своите акценти. Всеки ден - своя атмосфера. Тя идва от малките, но забележими промени в интериора и украсата, от приказките, които се разказват в тези наситени с доброта, тайнственост и приказност дни. Да, за тях основното е децата да попият чрез приказките идеите за добротата, която побеждава лошото, за добрите дела, които подготвят най-голямото добро за хората - раждането на Младия Бог, на младата надежда за бъдещето. Малките измислени от самите учителки приказки за св. Николай, първообраза на Дядо Коледа, "Златния талер" от Братя Грим, за Мария и Йосиф, придружени всяка седмица от малък празник, посветен на добрите дела сред хората и животните в гората, някак измества акцента от очакването единствено и само на подаръците към истинската същност на празника - борбата между доброто и злото, победата на доброто и раждането на Бога.

За светлата и специална атмосфера много важна роля играе украсата на специалната маса на сезоните, върху която всяка седмица става все по-богата картината на Рождеството. Отначало върху нея преобладава само синият цвят на аранжирана копринена тъкан и камъчета. През втората седмица палитрата се обогатява с елхови клонки, шишарки и дървесна кора. На третата седмица на масата се появяват овчар с овце, а през четвъртата - малки фигурки на Йосиф, Мария и малка люлка за младенеца. Златна звезда слиза все по-ниско над пасторалната картина. Тази прекрасна картина, заедно с четирите запалени свещи наистина внушават на децата усещане за тайнственост, очакване, наближаваща среща с Чудото. 

Като част от изпълнените с доброта дни преди Коледа е и подготовката на подаръците. Нали няма да ви изненадам като ви кажа, че подаръците се правят ръчно от родителите за децата: куклички от вълна и плат, животинки от боядисана вълна, красиви ръчно изработени торбички, пълни с приготвени от майките сладкиши и хартиени ангелчета. Децата също приготват за родителите си своите дарове - рисунки, ушити куклички, измайсторени от природни материали фигурки.

    На самото Коледно тържество се играе рождественска пиеска. Обикновено пиеската е колективно творчество на децата и се играе няколко години подред. Всяка година става по-сложна и за това по-интересна за децата.

Не знам как звучи от страни, но ако човек е част от тази атмосфера, разбира колко доброта, човечност, грижа за душата и сърцето на детето има в нея. Колко спокойствие, хармония, радост и чистота носи тя. И заедно с това как умно, с много такт и грижа за възможностите на детето да възприема света се посява семенцето на традициите и духовността. И забелязвате ли? Това се прави не като фолклорен празник, т.е. като нещо външно, едва ли не вече съществуващо само в музеите, а като органична част от духовната същност на детето и неговите родители. 

Увлечено в тази тайнствена и празнична атмосфера, срещано всеки ден с различни страни на добротата и библейските приказки, тръпнещо в очакване на Истинското Чудо, детето някак забравя за лъскавия свят на витрините и приема като като най-чуден дар кукличката, направена от мама.

Как мислите, кое ще остане завинаги в сърцето му: мамината парцалена кукла или лъскавата ококорена Барби?!