Днес случайно попаднах на това списание в моята детска градина. Пък може и да не е било случайно след статията на Галина Трифонова  за интересния поглед на света около нас чрез приказките на Братя Грим, знам ли?

И така: КЪДЕ РАСТАТ ПРИКАЗКИТЕ? (сп. "АРТИ",  бр.35 / 2008 г.)

Имало едно време една баба. Тя обичала да седи, да преде на хурката си и да разказва приказки на своето внуче. Ванко все питал:

–  Бабо, къде растат приказките? По дърветата ли?

– Не бабиното. Да не са круши?

– Ама нали са сладки като мед приказките, бабенце...Сигурно пчеличките ги събират в кошери, а който иска, си взема от там.

– Не бабиното, който бърка в кошер, може да бъде ужилен от пчеличките. Там няма приказки, а само мед.

– Но, бабо, тогава сигурно приказките растат от дъжда. Също като гъбките. Щом завали и те започват да се показват с калпачетата на главите си.

– Не бабиното, не растат и от дъжда....

– Тогава сигурно растат като морковите някъде под земята и когато на някой му трябва приказка, отива и си взема от градината. Така ли е, бабинко?

– Не бабиното, приказките не растат като морковите. Нито като картофите или някой друг зеленчук.

– Бабо, моля те, кажи ми къде растат приказките? Сигурно на някоя друга планета? Нали? Сигурно пътуват отдалече и пътуват много, много дълго.

– Не идват от друга планета. Приказките идват от сърцата на хората. Там е техният истински дом.

– Сърцето ли? Нима едно човешко сърце може да побере всичките приказки на света? - учудено попитал Ванко.

– Не, не всичките, но със сигурност толкова, колкото са му нужни.

– Бабо, а ти откъде знаеш толкова много приказки?

– Сърцето ми е пълно с приказки - отвърнала тя. - Помни, че приказките носят мъдростта на времето и красотата на любовта. Ето защо силата на приказката е вечна.

                                                                           Лили Спасова

 На прага на 15 септември аз си пожелавам ( пожелавам и на вас) да сътворяваме всеки ден по една  много, много красива приказка за децата , с които работим! На добър час!