„Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум

 В понеделник, когато е топло,

аз си мисля това-онова

и най-често в главата ми чопли:

това – онова ли е и онова – Това.

Във вторник завей, завали ли –

аз се блъскам кат птичка в кафез

и се чудя и мая: дали е…

дали тез са Онез и онез – Тез.

Във сряда под облаче бяло

се замислям и нямам покой -

мисля: де се е чуло, видяло -

кой Какво е и какво е Кой?

В четвъртък, щом всичко замръзне –

всяко клонче със скреж е покрито…

Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:

че които са Тез – не са тез, Които. В петък…”(из „Мечо Пух”- А.А. Милн)

Това е любимото ми стихотворение. „Мечо Пух” е любимец на много от нас. Но защо ли? Кара ни да мислим, да се съмняваме, да изразяваме отношение?

Говорим за промени, искаме промени, а действаме ли? Действаме, но кой ни обръща внимание? Дълбоко се съмнявам, че Тез, които са горе, са Онез, които „влизат” в нашата общност, защото все пак са интелигентни хора. Но се чудя и мая, защо не изразяват отношение? Като сe замисля, може би зависи и от самите нас. Промени…

         Много често срещаното обръщение „детска учителка”, едва ли е най-точното. Като длъжностно характеризиране – да, но само ние ли работим с деца?  Чл.1 от „Конвенцията за правата на детето” гласи „Дете е всяко човешко същество на възраст под 18 години …”. Следователно…Отдавна въведеното „учител в детска градина” е актуално и е добре да се придържаме към него, защото недай си боже някой мъж стане „детска учителка”. Сега пък в новата наредба сме с „учителска длъжност”?!! Факта, че се квалифицираме години наред за тази професия, не ми дава право да се съмнявам, че все пак моята роля е да образовам – обучавам и възпитавам.

     Народът е казал : „Човек се учи докато е жив.” А сега „Учене през целия живот”. Зависи кой как определя обучението като процес на развитие. Дали трябва да възпитаваме или да обучаваме? Нима възпитанието не е вид обучение на нравствени ценности и начин на поведение? Колкото и банално да звучи, все пак обучението е социално явление. Да обучаваш деца до 7 години, значи да ги адаптираш към конкретната социална среда и всичко, което е в нея, а също и за по-нататъшната дейност в училище. Ако не научиш едно дете как да постъпи, откъде ще знае как да се държи? В основата е предаването на социален опит. Обучение или преподаване? И двете.

При три-четири годишните деца, според мен, обучението е глобално, интегрирано във всички образователни направления, спрямо конкретната тема, която се ръководи от социалния или природен свят, но при пет-шест годишните диференцирано, спрямо образователните направления, поради по-голямата конкретика на научните основи. Сигурна съм, че всеки учител в детската градина подхожда, съобразно възможностите на децата, избира подходящите подходи и средства и обучава. Дидактизмът отдавна е излязъл от рамките на детската градина – виждам го от материалите, които колегите предоставят в общността, от раздвижеността на информацията, от способността да се използват технологиите.  Обучението отдавна не е децата да стоят и запаметяват знания, а начин на преживяване. Нужно ли е учителят да разкаже за начина на живот на северния полюс и децата да го запаметят като стоят на столчетата, или както направихме в нашата група – поставихме бели чаршафи върху всички масички, представихме си, че това е иглу, бяхме на гости при ескимосите, беше ни тесничко в иглуто, но топличко, бяхме един до друг сгрявахме се с приказки, чудихме се с какъв ли ще бъде ледът като излезем, защото на места е чуплив, дебел, тънък, отколко звука се състои думата лед, кой е първият звук, кой последния,  с какво ще се нахраним, ние храним ли се със сурова храна, коя е обратната дума на думата студено, къде е топло, къде искаме да живеем и т. н. Възможно ли е да учиш за билките и да не си направиш чаено парти, възможно ли е да учиш за правоъгълник и да не си направиш басейн, да проектираш къща от квадрат и триъгълник. А пък да съставиш разказ, ама да е общ, от група деца и всички да мислят кога се е случило, кои са героите, каква е случката, какви са чувствата – да го разкаже отговорника на групата или да го изиграят, а пък другите да го оценят. Това  е част от ежедневието, ние така се „учим”. Учим се и с родителите. Те също помагат, търсят за всяка тема конкретна информация(по този начин общуват с децата си) и децата я носят в детската градина – в интернет има всичко, носят картини, литература, рисуват; разглеждаме ги, обсъждаме ги… учим. Колко научаваме, зависи от индивидуалните възможности на всяко дете, пък и ние, учителите, не всичко знаем, но колкото можем. Важното е  всичко да е по забавен начин.

      Но…детската градина да наречем  забавачница, звучи несериозно. Детската градина е институция, която се ръководи от образователни изисквания, от програми, програмни системи и все пак в процеса на взаимодействие  с  децата работят учители, а не от забавачки!

Много дълго стана, но отдавна исках да го споделя. И все пак промени трябва да има  – и към съдържателната страна на нормативни документи, относно образователния процес и към отношението ни като учители. Предлагането на нови идеи за бъдещата Програма започва от нейното заглавие – …„възпитание и подготовка” подготовка за какво? – винаги ми е звучало незавършено, неуточнено, спрямо спецификата в предучилищна възраст. Добре би могло- „Програма за предучилищно образование”;

-         да се актуализират образователните изисквания, но в екипа да участват повече учители;

-         след това да се актуализира Програмата, както си му е редът, образователните изисквания са основата;

-         предучилищното образование да стане етап от образователния процес, след като част от него е задължителен(нулев или първи, да се реши);

-         да се намали броят на педагогическите ситуации, съобразно следващия етап на образование;

-         своевременно да се актуализират текстове от проектопрограмата, тъй като на места е академична.

-         да се осъвременят педагогическите системи, с които работим, чудя се понякога дали са системи, тъй като образователното съдържание между отделните направления нито е интегрирано, нито е съобразено с образователното съдържание, а пък система е друго…;

-         да се актуализира съдържанието в програмните системи  с нови теми, да се погледне в бъдещето;

-   Програмата  да е насочена към  индивидуалните способности на децата.

-   броят на децата в една група да не се определя с „може” , „с не повече от ..”,  той ясно и точно трябва да е определен, според изискванията за отглеждане на едно дете, иначе защо говорим, че работим за детето.

Много се размислих, да помислим всички…в събота…