Случи се преди няколко години. Отдавна исках да го споделя, но нещо ме възпираше, а и познати ме разубеждаваха, че дори и най добрата идея, тръгнем ли да я побългаряваме и вече не е толкова добра, дори се изкривява, а от изкривяване полза няма.
   И така...започвам. Пътувам с влака една сутрин. Срещу мен седи висока, снажна, красива, в години жена. Пътят е дълъг и...знаете как е, започнахме раздумка, за да минава по-бързо времето.
   Оказа се, че жената е бивша журналистка, ако има бивши журналисти. Пенсионирана, живееща в Чехия, гледаща двете си внучки, пътуваща за далечен крайдунавски град, да се види със съпруга си и след това отново при внучките.
   Проявих любопитство за възрастта им и се оказа, че са в предучилищна възраст. Любопитството, този път професионалното се засили и започнах да я разпитвам как е там, в Чехия - за детските градини, за организация на средата, за бройката, за всичко).
   Оказа се, че децата в Чехия са на градина от 08.00 часа до 17.00 часа. Бройката на групата е 12-13 деца, в много редки случаи - 15. Нямаш право да закъсняваш с прибирането на детето от градина след 17.00 часа, защото ще бъде заведено в полицията, а при втори случай ще бъдат уведомени социалните.
   Внучките и с желание и радост тръгват сутрин за градина. Няма рев, няма тръшкане. Имат си престилки, които да обличат, когато имат рисуване, моделиране, лепене - да не се цапат. Иначе ходят с удобни за целодневен престой дрехи - удобни за игра в занималнята и на двора. Всяко дете си има и торбичка, закачена при чешмите, в която торбичка има кърпа, паста и четка за зъби. Един път не чух крясъци на деца или възрастни, разказа ми жената.
   А учителката, една на група, с работно време от 08.00 до 17.00, облечена "лежерно", с дънки или панталон, с широка, но красива риза, да и е удобно и да седне, и да си играе с децата. А тук, в България, сякаш сте тръгнали на модно ревю...Не, че искам да кажа нещо, не се засягай, но понякога се чудя, у нас, в България защо не е така - продължаваше разказа бабата, която на външен вид приличаше на баба мечта.
   Разпитах я за жените в Чехия...Чисто женско любопитство...Снаха и сутрин си правела един час макиаж, а вечер - един час демакиаж...Не я чух да се оплаче от снаха, от рода. Имаше едно особено чувство за хумор: Аз ти казвам, а ти се сещай сам, какво искам да ти кажа.
   По времето, когато се срещнахме, българско представително лице беше на посещение в Чехия. У нас вестниците ни проглушиха ушите с това посещение. Бабата, наричам я така, защото не и помня името, като журналист, защото бивши журналисти няма, ми каза, че само в един чешки вестник с няколко думи, в малко каре било отбелязано за това посещение, което на дипломатически език означавало, че изобщо не се отдавало голямо значение на тази визита.
   Попитах я, как приемат България в Европа. Всяка сутрин, като стана, първо преглеждам пресата...стар навик - отговори ми тя. Наскоро, гледам пише за България. И знаеш ли какво видях? Няма как да зная - отговорих и аз.
   Каруци, просещи деца...И всичко това, едва ли не, за да се "просят" пари...от Европа. Стана ми неудобно от сватовете. Бяха идвали в България. Казват ми: ние като бяхме там, не видяхме  това, което пише за родината на зетя - разказва ми бабата.
   Не, че има връзка Предучилищната с последното, но и не трябва да я откъсваме от така наречената заобикаляща действителност.
   Имаш ли намерение да се връщаш? - попитах я аз. Не! - отговори ми тя. Пенсията и била индексирана. Децата - син, снаха, внучки имали нужда от нейното присъствие при тях в момента и докато е така, ще бъде там, където са те. Ще идва в България, да се виждат с дядото. Той е доволен, че и те са доволни. Това му стигало. Понякога се сърдел, но му минавало.
   Но да се върна отново на Предучилищната тема. При нас, ясно е, бройката няма да намалява или ще...Мечти...Ще продължава тенденцията към гонене на "европейски стандарти", но само на тези, които са удобни, някому, а неудобните? За тях "или добро, или нищо". Ще продължаваме да чуваме: В Европа не било така. А как е? В днешни дни информацията не се разпространява с пощенски гълъби и то в най-добрия случай. Вестите пристигат така...Времената се промениха, ние също и малко му трябва на човек да бъде осведомен и да получи отговорите на своите въпроси.
   Дали би ми се искало да бъда детски учител в Чехия или някъде другаде с подобна организация? Да!
   И за да не изневеря на себе си, ще кажа: А ние правим ли всичко, което е необходимо, за да има промяна? Всичко ли ни е "на шест"? Не задълбаваме ли само отгоре, отгоре, козметично, а ядрото остава същото?
   А деленето на младши, старши, главен и прочее? А ПКС-тата, (което и аз имам), но усещам, че "дразни" понякога. Въпроси...Въпроси...А есента си дойде, с нея и новата учебна година...