Преди доста години, въодушевени и изпълнени с надежда за промяна, започнахме да гласуваме не "под строй", а с желание. После дойдоха дългите години на очакването, на разочарованията, на празните обещания от политиците. Промяна имаше, но не към по-добро. Стигнахме дотам, че спряхме да гласуваме. Разочаровани, останали без надежда, невярващи вече на нито една политическа партия. Смятахме, че с безразличието си към изборите наказваме политиците. Оказа се, че наказваме тях, но и себе си. Допуснахме грешката активно да гласуват хора с нисък интелектуален потенциал, които помнят само номера на бюлетината, която трябва да пуснат, или другите, които отиват при урните, заради 20-30 лв,обещани от непочтени сподвижници на партии.
Аз пак не вярвам в почтеността на политиците.Пак не смятам, че ги боли за мен, за семейството ми, за заплатата ми, за здравето ми, за желанието ми и правото ми да живея достойно. Не вярвам ,че са искрени в обещанията - нали толкова години ни обещават, а после обещаноята се заменят с оправдания : кризата, хазната, бюджета - всичко неживо е виновно!!!
Но ще отида да гласувам! Ще отида, защото не мога да допусна една тайфа подкупни "роми," или няколко автобуси с гласоподаватели - екскурзианти от Босфора, да решават моята и на децата ми съдба.
Вие бихте ли допуснали това? Надявам се да прочета и други мнения.