Вероятно Мел Гибсън е преживял някакъв доста рязък катаклизъм преди 3-4 години, намерил отражение в последните му (режосьорски) филми - "Страстите Христови" и "Апокалипто". Както първият, така и вторият принадлежат към онази крайна категория филми, които или биват възхвалявани до небесата, или бивата оплювани най-жестоко.
Та, да стигна до първопричината за настоящия постинг - "Апокалипто", най-новият филм на Мел Гибсън в качеството му на режосьор, и до няколкото неща, които ми се прииска да споделя за него.
Първо, филмът ми хареса, даже доста. Трудно ми е да обоснова причините, поради които това е така - просто в него има нещо много силно и завладяващо, нещо много истинско.
Второ, в моя случай този филм изпълни една полезна образователна функция - накара ме да си преговоря някои детайли от истроията на Доколумбова Америка (позабравени от 9 клас насам). По-конкретно - основните факти около цивилизацията на маите и инките. Дано и с други, особено по-млади и необразовани, филмът направи същото.
Трето, въпреки написаното по-горе, не бих прожектирала този филм на хора, които са потенциално психически и/или емоционално нестабилни, на деца под 16 години, на гнусливи хора, както и на хора, които не дават пет пари за собственото си ограмотяване.
Филмът наистина е много натуралистичен. В случая обаче, мисля, че това е оправдано, имайки предвид какъв (според артефактите) е бил животът на индианците преди бледоликите завоеватели да стъпят на прелестните им земи. (Не че след този момент там са потекли мед и масло). И също както "Страстите Христови" (простете ми непрекъснатите сравнения), смятам, че в "Апокалипто" кръвта и натурализмът не са самоцелни (поне в по-голямата част от сцените). За разлика от някои екшъни с по-модерна тематика ...

Препоръчвам го!