Изгледах го с любопитство, защото доста хора го сравняват с The Prestige. Едни харесват повече Илюзионистът, други - Престиж. За мен единственото общо между двата филма е, че са на еднаква тема.

Илюзионистът е по-лиричен, по-меланхоличен, по-бавен, напомня на приказка. В основата му стои любовна история. Всичко е обвито в много по-голяма тайнственост и не се разкрива нито един от магическите трикове. Самите изпълнения на Айзенхайм приличат по-скоро на спиритични сеанси, от колкото на представления на фокусник. Тази спиритичност до толкова ме подведе, че наистина повярвах, че Софи е мъртва и едва ли не очаквах почти до самия край някакво магическо пробуждане от мъртвите.

Може би заради това краят ми се видя прекалено бърз, опростен и неподходящ за настроението, което се бе създало у мен в продължение на филма. 

На пръв поглед изглежда, че и двата филма достигат до един и същ извод - че във фокусите няма нищо свръхестествено и всичко си има много просто обяснение, а хората обичат да вярват, че съществува магия. Но ако трябва да обобщя, в Илюзионистът през целия филм повтарят - "Има магия, има магия, има магия", а накрая казват - "Няма магия". Докато в Престижът повтарят -"Няма магия, няма магия, няма магия", а накрая казват - "Има магия". Магията е всичко, което не виждаме или не разбираме как функционира, но въпреки това е гениално. В крайна сметка на мен повече ми хареса Престиж.

Режисьор e Нийл Бъргър, който се оказа, че е съвсем пресен в тази професия. 

Участват Едуард Нортън, Пол Джиамати, Джесика Бийл.