Всички проблеми, свързани с екологията и демографията през последните 40 години, не са чути от никого, независимо от това, че са точно формулирани от политици, учени и общественици. Но никой не иска да промени живота си, за да направи бъдещето по-благоприятно. От средата на 20 век числеността на населението на планетата се увеличи три пъти и достигна 7 млрд. човека. Човекът живее в несвойствена за него екологична ниша, като чрез разума си се отдалечава от еволюционните закони.

Другите живи организми се приспособяват към променящата се околна среда, като самите те се променят, а не се опитват да променят средата. Човекът полага усилия да направи околната среда удобна за него. В крайна сметка имаме човешка популация не от 500 000, а повече от 7 милиарда. Енергията и невъзобновяемите ресурси започват да се изтощават. Такъв изпреварващ ръст ни отвежда в задънена улица и трябва да се предприемат спешни мерки.

Докато човечеството се наслаждаваше на успехите от прогреса, никой не е мислил, че околната среда има ограничена възможност за поглъщане на отпадъци, че на физически ограничения обект – Земя, не може безкрайно да се развива нещо – задължително ще настъпи краят.

Проблемът е в загубата на ценностните ориентири – явление, с което се сблъскват във всички страни по света. Седемте милиарда души, живеещи на планетата, трябва да започнат да си сътрудничат за постигане на общите цели. А за да започнат да действат така, трябва съответно да се промени възпитанието, а в резултат от него – и съзнанието.

Разбира се, може да се тръгне по пътя на адаптация към измененията на климата. Не съществува единствено решение на плетеницата от световни проблеми. Налице е липса на системно разбиране, че не съществува друго място за живот: живеем на една планета, където всичко е взаимосвързано.

Днешната стратегия трябва да бъде насочена към образование през целия ни живот, защото да се научиш да се учиш – значи да се научиш да предвиждаш проблема, да вземаш изпреварващи мерки.

Образованието не е продължителен процес, в рамките на няколко месеца може да се промени гледната точка на човека по отношение на света, на себе си, на обществото, на природата. Трябва само да бъде приета такава държавна и световна програма.

Земята може да ни изхрани и да даде всичко на всички, ако достигнем равновесие с Природата. Но това е възможно само при условие, че постигнем разбиране и обединение помежду си, посредством издигането над природния си егоизъм. За постигането на такъв резултат е необходимо изучаването и реализирането на методиката за интегрално образование и възпитание.