|
Инфинитивът
изпълнява служба на глагол и на съществително. Той означава действие
или състояние, без да посочва лице, число и падеж.
|
|
I. Инфинитивът може да се употребява със или без частицата to.
|
|
1.
|
Инфинитивът без to се употребява:
|
|
|
а) След спомагателните глаголи do (did), shall, will; след модалните глаголи (освен used to, ought to и заместителите им have to и be to, когато имат модално значение; след израза have got to = have);
обикновено - но не винаги, след dare, need (вж. Молални глаголи).
б) След глаголи make със значение „карам", „принуждавам" и след let = „позволявам", bid - „заповядвам"; help - „помагам", може да се употреби със или без to:
|
|
|
Who made you do it?
Let me go.
Help me (to) do it
|
Кой те накара да го направиш?
Нека аз да отида.
Помогни ми да го направя.
|
|
|
в) След глаголи, които изразяват умствено или физическо възприятие, като see, hear, feel, watch, observe:
|
|
|
I saw her come.
I heard him sing.
We watched them swim.
|
Видях я да идва.
Чух го да пее.
Наблюдавахме ги как плуват (да плуват).
|
|
|
Но когато глаголите от т. б и в са употребени в страдателен залог, тогава се употребявд to:
|
|
|
He was seen to go out.
They were heard to sing.
He was made to come.
|
Видяха го да излиза.
Чуха ги да пеят.
Накараха го да дойде.
|
|
|
г) След изразите rather (... than), had better (best), cannot but, need only;
|
|
|
I'd rather die than do it.
|
По скоро бих умрял, отколкото да го направя.
|
|
|
I had better go.
|
По-добре е да си вървя.
|
|
|
I cannot but believe you.
|
He мога да не ти повярвам.
|
|
|
You need only listen.
|
Трябва (необходимо е) само да слушаш.
|
|
|
д) След except само, с изключение на и but освен да:
|
|
|
There was nothing to do but watt.
|
Нищо не можеше да се направи освен да се чака.
|
|
|
She does nothing but sleep.
|
Тя само спи.
|
|
|
They do nothing except make excuses.
|
Те не правят нищо (друго), само sе извиняват.
|
|
|
|
|
|
2.
|
Ако а изречението има два или повече инфинитивв. свързани еъе съюзите and или or, to обикновено ее употребява само е първия инфинитив:
|
|
|
I want to see him and ask him.
|
Искам да го видя и да го попитам.
|
|
|
|
|
|
3.
|
В разговорния език to често се употребява без инфинитив, когато инфинитивът се подразбира от контекста, особено след глаголите want, wish, mean, try, allow, be going to, should (would) like, have to ( = must), ought to:
|
|
|
I was asked to go there, but I didn't want to.
|
Поканиха ме да отида там, но не исках.
|
|
|
You didn't tell her everything I wanted you to.
|
Ти не й каза всичко, което исках да й кажеш.
|
|
|
|
|
|
II. Както глаголът и инфинитивът:
|
|
1.
|
Има време и залог:
|
Tense
|
Active Voice
|
Passive Voice
|
|
Simple
|
to write
|
to be written
|
|
Progressive
|
to be writing
|
-
|
|
Perfect
|
to have written
|
to have been written
|
|
Perfect Progressive
|
to have been writing
|
-
|
|
|
|
|
|
|
2.
|
Употребява се с пряко допълнение:
|
|
|
I like to read books.
|
Обичам да чета книги.
|
|
|
|
|
|
3.
|
Определя се от наречие:
|
|
|
She can run quickly.
|
Тя може да тича бързо.
|
|
|
|
|
|
4.
|
Употребява се като част от съставното сказуемо (the Compound Verbal Predicate) с глаголите begin, continue, stop и модалните глаголи can, may, must, ought to, should:
|
|
|
She began to talk.
|
Тя започна да говори.
|
|
|
You should not have done that.
|
He трябваше да правиш това.
|
|
|
|
|
|
III. Инфинитинът се употребява и като определение, и като обстоятелствено пояснение за цел и резултат.
|
|
1.
|
Като определение:
|
|
|
He was the first to come.
Give me something to eat.
|
Той беше първият, който дойде.
Дай ми нещо за ядене (да ям).
|
|
|
При
тази употреба инфинитивът замества подчинено определително изречение и
често се превежда с такова изречение (както в първия пример).
|
|
|
|
|
|
2.
|
Като обстоятелствено пояснение за цел:
|
|
|
He did it to help me.
They came in quietly so as not to wake the children.
|
Той го направи (за) да ми помогне.
Те влязоха тихо, за да не събудят децата.
|
|
|
|
|
|
IV. След повелителната форма на глаголите come и go не се употребява инфинитив, а повелителната форма на съответния глагол и съюзът and:
|
|
|
Go and tell him to come.
|
Иди (и) му кажи да дойде
Иди да му кажеш да дойде.
|
|
|
Come and help us.
|
Ела да ни помогнеш.
Ела и ни помогни.
|
|
|
Но ако глаголът след come и go e to see ( = to visit), може да се употреби инфинитив:
|
|
|
Go to see her.
Come to see us on Sunday.
|
Иди да я видиш.
Ела да ни видиш в неделя.
|
|
V. След наречията enough, too, so и прилагателни като pleasant, good и пр. инфинитивът изразява резултат или следствие:
|
|
|
It is good to eat.
|
Това е добро за ядене. (Добро е, за да го ядеш.)
|
|
|
It is too good to be true.
|
Много е хубаво, за да бъде истина.
|
|
|
It is easy enough to remember.
|
Достатъчно лесно е (за) да се запомни.
|
|
VI. The Simple Present и the Progressive Infinitive (Active and Passive) се употребяват, за да се изрази действие, което става едновременно с действието на глагола в изречението:
|
|
|
It seems to be raining.
|
Изглежда, че вали.
|
|
|
I hear her come in.
|
Чувам, че влиза.
|
|
|
I heard her come in.
|
Чух я, че влиза.
|
|
|
The Perfect Infinitive (Active and Passive) показва действие, което предхожда действието, означено от глагола в изречението:
|
|
|
She is sorry not to have been there.
The plan seems to have been fulfilled.
|
Тя съжалява, че не е била там.
Планът, изглежда е бил изпълнен.
|
|
|
За употребата на the Perfect Infinitive след модалните глаголи вж. Модални глаголи.
Понякога се употребява Active вместо Passive Infinitive:
|
|
|
A house to let (to be let).
There is nothing to see there.
|
Къща за даване под наем.
Там няма нищо за гледане.
|
|
VII.
Когато лицето, което върши действието, изразено с инфинитива, е
различно от подлога на изречението, може да се употреби конструкцията for - to, като след for се поставя лицето (съществително или местоимение в косвен падеж), за което се отнася действието на инфинитива:
|
|
|
We stopped for them (for the children) to rest.
|
Ние спряхме, за да починат те (децата).
|
|
|
We stopped to rest.
|
Спряхме, за да си починем.
|
|
|
(stop и rest се отнасят за едно и също лице)
|
|
|
Тази конструкция се употребява и след безлични изрази като it is (in)neeessary, it is (im)possible (desirable, advisable и пр.):
|
|
|
It is necessary for him to be there on time.
|
Необходимо е той да бъде там навреме.
|
|
VIII. Инфинитивът е произлязъл от отглаголното съществително и може да се употреби вместо съществително.
|
|
1.
|
Като подлог (Subject):
|
|
|
To see is to believe.
|
Да видиш, значи да повярваш.
|
|
|
To sleep in the open is very useful.
|
Да се спи на открито е много полезно.
|
|
|
To lean out of the window is dangerous.
|
Да се навеждаш от прозореца е опасно.
|
|
|
Такива
изречения, които започват с подлог-инфинитив, се срещат рядко.
По-често, особено ако след инфинитива има някакво пояснение, той стои
след сказуемото, а пред сказуемото се поставя местоимението it, което не се превежда на български:
|
|
|
It is very useful to sleep in the open.
|
Много е полезно да се спи на открито.
|
|
|
It is dangerous to lean out of the window.
|
Опасно е да се навеждаш от прозореца.
|
|
|
|
|
|
2.
|
Като сказуемно определение (Predicative):
|
|
|
Her job is to write letters.
|
Длъжността й е да пише писма.
|
|
|
To see it means to understand it.
|
Да го видиш, значи да го разбереш.
|
|
|
Our desire is to get a good education.
|
Нашето желание е да получим добро образование.
|
|
|
|
|
|
3.
|
Като допълнение (Object):
|
|
|
I want to read the book.
We asked her to help us.
I told her to write.
|
Искам да прочета книгата.
Ние я помолихме да ни помогне.
Аз й казах да пише.
|
|
|
За употребата на инфинитива в конструкция със страдателен залог (виж - Страдателен залог).
|