125 години от рождението на Никола Ракитин
125 години от рождението на Никола Ракитин /1885-1934/ (ист. име Никола
Василев Панчев), български писател. Автор на книгите "Под цъфналите
вишни", "Животът може би е сън", "Лес", "Беглец", "Размирни години",
"Преди да съмне", "Златните нишки", "Родното село", "В тишината на
далечния град", "Жената и морето", "Мургаш", "На една струна",
"Освободеният Прометей", "Дарове на Балкана", "Капят Листата",
"Русалска поляна", "Васил Левски" (съавтор). Директор на
Военно-историческия музей в Плевен (1933-1934).
Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г. (dir.bg)
Нощта извиши звездния си купол...
Нощта извиши звездния си купол,
струи златиста, мека светлина.
Наситен с мирис въздухът е топъл
и сочен като устни на жена.
О, тая нощ на блянове и сладост!
Опива ме и гали, и зове
дъхът на кипналата буйна младост
в безбрежни равнини и лесове.
Усещам да звъни по всички жили
мъзгата на дървета и треви,
с води през ниви път извили,
копнежа си земята ми мълви.
Копнеж по нещо светло и далечно
разкрил ширно звездния покров.
Духът ми окрилил с надежда вечна
сърцето ми изпълнил с любов.
НО.......И
Коварство с подлост ме сразиха...
Коварство с подлост ме сразиха,
не съм бил за земята тук.
Ще сглъхне в тая есен тиха
на лирата ми сетен звук.
В делнични грижи бях безгрижен
От малкото доволен бях.
У всекиго аз виждах ближен
Врага си даже не проклех.
Прости, земя, ти моя родна,
Прости, есенен шир златист.
О, господи, с душа свободна,
При тебе ида горд и чист.