avatar
+2 2 гласа

Подаръкът или защото те обичам - една приказка, разказана от зеленото дяволче Скратъл

  В запустялата градина на дядо Коферчук, стар и мърляв дявол, растяха най-дългите и сочни репееви листа, толкова високи, че под тях спокойно можеха да се скрият пет дяволчета и никой да не ги забележи.
Това беше любимото място за игра и на оранжевата жаба Тита и нейното приятелче Хънт-дебел и флегматичен градински охлюв.
Днес денят беше особен, защото Тита имаше рожден ден. Жабите празнуват своите рождени дни всеки месец. Днес Тита ставаше на осем месеца.
От сутринта цялата жабешка рода се изреди да и честити и подарява какви ли не забавни подаръчета.
Сега Хънт с пъшкане и потене влачеше нещо, завито в странна розова хартия, което на всичкото отгоре съмнително мърдаше и сумтеше.
-Хей, приятелю -Тита предпазливо надникна из- зад един ярко зелен репеев лист- какво е това мърдащо и сумтящо нещо?
-Подаръкът ти - с усилие продума Хънт. -Нещо специално. Открих го специално за теб.
- И какво е то?- със съмнение го погледна жабката.
Охлювът с хитра усмивка стовари пакета на едно свободно от листа място и се тръшна върху меката трева да си почине.
- Чакай малко.
След като си пое дъх, Хънт, с тайнствен вид дръпна връвчицата, с която бе омотан подаръкът, хартията се разтвори и от нея се изтърколи един бесен черен бръмбар-рогач, който веднага се пъхна в най-гъстата купчинка от листа.
Тита подскочи от изненада и отстъпи няколко крачки назад.
-Но ... това е бръмбар!!!
- Не, това е специален бръмбар. Той може да пее и да танцува.
-И кой ти каза, че можеш да ми го подариш? Той съгласен ли е?
-Неееееее! Не съм! - разпищя се от храстите вбесеният бръмбар. -Аз не съм играчка.
-Ще ми попееш ли? - помоли се Тита - днес имам рожден ден.
-Разбрах! Заради тебе ме натикаха в тая гадна хартия и ме влачиха дотук полузадушен. А сега пък и да и пея. Ще имаш да вземаш!
-Моля те! Аз не съм виновна. Извини недодялания ми приятел.
Искаш ли да те целуна, за да ти мине?
-Да ме ... какво???
-Да те целуна - прошепна Тита изчервена - много обичам да слушам музика. Моля те да ми попееш.
-Ама и по двете бузи - показа заинтересовано носа си рогачът от храстите.
- Добре, и по двете.- зарадвана подскочи жабката - ела тук.
Бръмбарът важно се дотъркаля и поднесе черната си буза за целувка.
Тита нежно и внимателно докосна твърдите му бузи и отстъпи засрамена -Хайде сега - пей!
С неподозирана за тромавия му вид бързина и лекота рогачът се впусна във вихрен танц, а гласчето му беше толкова приятно и сладко, че и жабката, и охлювът го гледаха и слушаха в захлас.
Когато песента и танцът свършиха, бръмбарът се поклони и каза:

-Честит рожден ден, красавице! Желая ти всички най-красиви и сладки неща, които можеш да си пожелаеш да ти се сбъднат.
А сега те моля да ме извиниш и да ми позволиш да ви напусна, защото този тук - и той погледна с яд охлюва, който се сви сконфузено - ме измъкна от дупката ми, точно, когато тръгвах на турне.
Сега ще трябва да догонвам колегите нощем. Чао и на двамата.
И той разпери криле и отлетя.
-Ех и ти Хънти, голям си ми глупак! Но си истински приятел. Благодаря ти!Направи ми най-готиния и необичаен подарък. Никога няма да го забравя.
Дай муцунка!
Тита целуна доволния охлюв и добави - май ми се приспа.
Хайде да се прибираме, а?
-Съгласен. И на мен ми се спи.
И двамата доволни тръгнаха в различни посоки. Тита към тъмнеещото блато, а Хънт към своето леговище в едно счупено гърне, насред буренясалия двор на дядо Коферчук.