Обичам розово и големите цветни целувки обичам, сърчица също. Обаче нещата остаряват. По тях остават следи от кетчуп, от сладко, от сок, от пуканки. Късат се, избледняват. И трябва да се сменят. Не знаех какво искам, избор голям, продавачката усмихната, услужлива. И тогава ги видях. Тревисто зелени с големи бели маргаритки с жълто в средата. Маргаритките се усмихваха и чакаха да дойдат с мен в царството на сънищата. Наложи се да чакам да се изперат и после да изсъхнат. И ги сложих. Малко се обърках защото няма дупка в средата и тогава се сетих за един чужденец, който изпитал истинско удивление защо има дупка в средата на чаршава и решил да се пъхне в нея. Аз поне не се напъхах вътре, въпреки че сигурно щеше да е забавно. Не мога да опиша как само се радвах на едни чаршави. Как подскачах и си пеех моята зелена градинка, как бях обявена за луда. Сигурно няма значение, но е първото нещо което виждам сутрин. Предпочитам зелената градинка пред сивите панелки, които сутрин се виждат от прозореца. Нощем луната ми прави компания в моята градинка. Жалко, че слънцето не ми прави компания сутрин, само ако изгряваше от запад. Понякога и врабчетата и гълъбите се разхождат по перваза, но ги е страх да влязат. Глупчовци, аз нищо да им направя. Вярно, гоних един синигерче из къщи. То беше малко, жълто, премръзнало и гладно. А аз го уплаших и го изтървах. То се опита да избяга и се завря между леглото и стената. Избяга и остави за спомен опашката си. Перца. Съжалявам и мен ме беше страх да не ти направя нещо.