Чудно ми е как пишат другите, защото за себе си знам... Не обичам тази клавиатура, трудно ми е да изразя това което е в мен докато щракам по бутоните... Обичам да пиша, да чувствам химикала между пръстите ми и да виждам как след него остават следи върху белия лист. Понякога мисълта и думъте изпреварват ръката ми и немога да смогна да запиша това което е в мен, дори не помня какво съм написала. Просто чувствам нужда да пиша, да изкарам това чувство в мен... Иначе немога да мисля, немога да продължа...
Никога не съм споделяла това което съм записала... То си е мое, пазя си го, подредени тетрадки изписани с всевъзможен подчерк: от найвния детски, през младото момиче, което обгръща всичко в романтична перелина до вече израстнала жена, която знае че живота не е толкова романтичен, но отказва да му се предаде... Красиво е да видиш живота си подреден в тетрадки, да проследиш как израстваш, как моделираш душата и сърцето си... Това ми помогна да запазя детското в мен, да не спирам да се радвам на облаците, да оставя дъжда да ме вали, без да се крия, да вярвам в любовта и приятелството... Да мога да остана себе си, въпреки всичко...
А вие как пишете, какво усещате докато го правите....