Венецианци  искат  да  махнат  гълъбите  от  площад  Сан  Марко.
Сигурно са прави: сигурно им пречат - колко ли шум вдигат
гълъбите! И цвъкат навсякъде.

Бях на 12 години,когатоотидох във Венеция. Идеята за град,
вместо улици с канали, ми се
струваше  вълнуваща.
За съжаление действителността ми се видя  по-различна.
Каналите  миришеха  доста  противно,  а  по  стените  на  къщите,
които векове тънеха във водата, бяха полазили облаци от плесен.

Тогава  стигнахме площада. Този ден имаше празнична литургия,
и всички хора ходеха с маслинени клонки в ръце. Един площад,
целият покрит с гълъби. Деца - и гълъби, старци - и гълъби, и 
туристи, снимащи всичко това.
Околните сгради  бяха обгърнали гълъбите и им се радваха.  
Аз стоях като омагьосана, стиснала своята маслинена клонка.
В гледката имаше нещо... красиво, приказно... нещо много добро.
Никога няма да забравя този площад и  тези  хора,  нагазили в гълъбовото море.
А когато си тръгвах, може  би бях вече част от ятото.


Всъщност забравих да ви кажа: прочетох, че искат да прогонят
гълъбите от площад Сан Марко.