На Катя
Живяло някога, някъде, а може би и сега едно странно  джудже. То било по голямо на височина и ширина  от останалите, а било и само с мустаци. Затова другите джуджета гледали да си нямат много, много работа с него.Нашият герой за да убие самотата и да не се чувства толкова самотен почнал да си измисля и да си разказва  различни истории.Историите му били странни и чудновати като  самия него и за да не ги забравя, почнал да си ги записва на брезови кори.
В същото кралство живеела и една принцеса.Като всички принцеси, тя свирела на пиано, рисувала, плетяла нежни дантели, но на  сърцето й, най била поезията.
Веднъж  принцесата решила да организира музикално-поетичен прием, на който били поканени всички от кралството. Чуло и нашето джудже за него и въпреки притесненията си решило да отиде. Но както стана ясно, то не било нито джудже  сред джуджетата, нито човек сред останалите хора.
Не знам какво е станало на този прием,но по някакъв странен начин  нашият герой и принцесата си допаднали.Не знам дали са станали приятели, но много добри познати  със сигурност.Принцесата повлияна от странните истории на своя нов познат, започнала да се пита-Какъв ли е цвета на любовта, принцеса ли е и ако случайно целуне някой жабок, няма ли да се превърне в принца, на когото  тя посветила толкова музика и стихотворения.
А джуджето унесено в музиката й, си мислело и се питало-Тази история наистина ли се е случило, то дали съществува или всичко това е било само един сън или илюзия