Люлея се на сутрешната люлка... Здравей утро! Здравей ден! Здравей мило спящо котенце :) Музиката нахлува и Тhe Beatles прочувствено редят звуци... Затварям очи и позволявам на детето у мен отново да се засмее и да се почеше с мръсна ръчичка по бузката... оставям следа от въглен, май доооста време играх в прахоляка и се опитвах да строя пясъчните си кули, или да редя кофички... ммм как искам да се овъргалям в някоя каална локва, както правех едно време... но сега да речем, че дедето в мен иска да се люлее със затворени очи и само да усеща лекото драскане на котето в краката му, да се заслуша в следващатаа песен, да си спомни отминалите часове , да се зарови в миналите дни, да целунне настоящите и да се гмурне в някой от сапунените мехури, които майстори ...
Когато като дете превех балончета от веро, се запленявах от цветовете им и как се изменяха те, когато слънчевите лъчи минеха през него... а как ли е хубаво да се повозиш не само на облак, ами и на такова едно прозрачно и цветно балонче! Колко ли е хубаво рано сутрин да усещаш с цялото си същество времето, да се целунеш с горчивото кафенце и да му кажеш :" Благодаря , че подслади и днешния ми ден!"
 Def Leppard - Long long way to go... много здрава песен!!! Или тази сутрин има много балончета... знае ли човек... чувството е прекрасно...мммм, сякаш си похапвам сладко, сладко от него и облизвам до последно от чинииката, където се подвизава...
Алелее, безпорядъкът ноаколо още малко ще пропее и ще затанцувам с неоправеното легло, ще накъсам тоалетната хартия на мааалки късчета и ще си представам, че в стаята ми също е снежно, ще подхвърля няколко играчки по земята... за да е подредено... Сещам се малките бебони с каква упоритост подреждат кътчетата си за игра, с какъв мерак се цапат и разхвърлят... а кой разхвърля всъщност? Мама или мъникът?

Люлката люлее на въже -
заспало и сънуващо дете...
Спящите очички се отвярят
и денят на всички осветяват!
Чаровната усмивка
повдига топлата завивка,
босите крачета шляпат по паркета,
ръчичките подхвърлят плюшени мечета...