Днес пътувах (каква изненада, животът ми напоследък минава в пътуване в четири основни посоки)... Забелязах, че около железопътните линии има разцъфнали макове... И си спомних...
Детството ми, както вече съм споменавала, беше асфалтно. Премина в града. Пред блока, на асфалта, в игра на ластик, на народна, на криеница, на дама... Баба ми или дядо ми обаче (живеехме тогава в техния апартамент) ми показаха как да си правя макови куклички. Живеехме близо до линията на влака, всеки ден я пресичахме , заради детската градина, а после и заради училище. Набирахме неразцъфнали, както и цъфнали макове. Неразцъфналите ставаха за роклички, а от цъфналите използвах топченцето, на което са закачени листата (я да видим кой има 5 по биология в 6 клас), за главичка. После оставях кукличките в съд с вода и на сутринта те бяха разцъфнали, готови за бал. Играех си по цял ден с тях и много им се радвах... А имах безброй истински кукли :) Трябва да започна една поредица за детството си.. Не, че е някакво необикновено детство, но си е моето детство. Та това исках да кажа, че ми стана хубаво като си спомних онези моменти по къси панталонки, в които берях макове...
|