Днес трябваше да имаме настроение. Та нали е празник! Да, така започна денят ни - с очакване за чудеса. Та нали на Коледа ставали чудеса. Да, чудото беше, че всички бяхме заедно - цялото семейство - мама, татко и аз! Чудо беше, че таткото не беше на работа, а с нас - запътени към място, където трябваше да празнуваме. Всички заедно. Да, така трябваше да бъде. Докато една жена не развали празника ни. Детето ми й пречело да слуша и поиска да го застави да мълчи. Тя мислеше за себе си, но не и за другите! И това ме съкруши - да се сблъскам с егоисти дори и на празника на място, където уж всеки се раздава... Да обидят детето ми. А всеки който има дете знае, че който засяга детенцето все едно засяга зеницата на собстевеното ни око. Тръгнахме много преди краят. Тръгнах си със заканата, че повече скоро няма да стъпя там!
Тръгнах си почти разплакана заради постъпката на тази проста жена; заради егоизма, фалша, бездушието, които ме провокираха в последно врема; липсата на адекватна реакция от страна на мъжа ми. Дори не разбра, какво стана!
Нито неочакваните поздрави от хора по icq-to , нито поздравителните е-мейли, които получих успяха да върнат настроението и усмивката ми.
Единствено чистата радост, която видях в очите на сина ми, когато му поднесохме голямата коледна кутия (подарък), въодушевлението, с което я отвори, нежното и искреното: "Благодаря ви, мамо и тати за подаръка" ме стоплиха и развеселиха!
И тогава си пожелах да бъда чиста и искрена като него! Винаги! На всяко място и при всички обстоятелства !
Като тях:
|