Нежно стъпвам във времето денем,
едва докосвам с пръсти земята.
Малко момиче се крие във мене
от детството бягам, а то е в душата.
Говоря със себе си, мълча за другите
аз ли съм малка, те ли големи?
Доброто търся, но не във думите
а то ми бяга между безброй проблеми...
Въпроси пеят, и хилят се питанки
и с тях се смее мойто сърце
Какво порасна у вас приятелки?
пък аз си оставам дете...
|