Живял някога,някъде в едно малко градче един много  добър майстор на играчки,заедно със съпругата си.

Макар да му се носела славата,той все не можел да забогатее,а си имал и голяма мъка на сърцето-нямали си деца,може би затова продавал красивите си играчки евтино за да може да зарадва повече деца по празниците.

            Една нощ му се присънил чуден сън-сънувал един прекрасен клоун,който му казал:

 -Ще ти се сбъдне най-голямата мечта, ако ме направиш като играчка и ме подариш за празника на болното детенце,което минава с майка си всеки ден пред магазина,но не трябва да казваш на това за никому,дори на жена си.

             Събудил се на сутринта  весел бай Анто,така се казвал майсторът и веднага се затворил в работилницата си, взел най-хубавото дърво за да направи присънилият му се клоун.

            Работата толкова му споряла,че се виждало как не с часове , а с минути под изкусните му пръсти се оформяла играчката,само че леля Анка този ден си нямала работа  и решила да види какво прави толкова време съпругът й в работилницата. Усещайки опасността да  бъде разкрита тайната му,той я пратил до магазина да купи някои неща.Така успял да завърши играчката си,която станала толкова красива с червения си нос  и панталон,с папийонката, която приличала на жива пеперуда,даже на бай Анто му се струвало,че пеперудката му се усмихва съзаклятнически.Уморен и доволен,той излязъл на двора и казал на жена си:

- Аз излизам,ти ме замести за малко в магазина-седнала леля Анка в магазина и не щеш ли пред него спряла една кола и от нея слезли хубаво облечен  господин с момченцето си.Влезли в магазина и накупили по много бройки от играчките,тъкмо се гласели да се тръгват,когато момченцето забелязало  на най- горния рафт червените панталони на клоуна и красивата му папийонка-попитало колко  струва.Леля Анка  не знаела какво да отговори –тогава господинът извадил от портмонето си една много голяма златна пара  и платил с нея.

             Натоварили всички играчки в колата и заминали, а леля Анка,зачакала щастлива мъжа си,за да му разкаже за станалото.Останала много учудена,че той не се зарадвал на парите,даже не се усмихнал. Преди да настъпи Нова година,той извикал майката на болното момченце и й казал:

             -Бях направил много красива играчка за сина ти,но един господин я купи за тази златна пара,ето вземи я.

Жената му отвърнала: -Благодаря,не ми трябва-детето ми се радва на играчки все още, а не на пари.

Оттогава бай Анто,загубил усмивката си,дори се поразболял и не разбрал кога минала нова година,та и зимата дори.

Когато първите пролетни лъчи огряли магазинчето,той се показал навън да им се порадва. Изведнъж нещо тупнало пред него. Бай Анто не можел да повярва на очите си,това бил неговият най-красив палячо,направен с толкова любов. Вдигнал глава нагоре и отново останал учуден-от горния етаж го гледало болното момченце.

 То му разказало,че му го подарило  богато момченце,защото майка му и баща му се зарекли на всяка нова година да подаряват на бедните деца играчки,защото преди години,на този празник и на тях им се случило чудо.

 Майсторът  много се зарадвал,не усетил как усмивката   отново разцъфнала на лицето му,а в сърцето му се зародила надежда,че в настъпващата нова година най –после ще му се изпълни най-съкровената  мечта.