Дъжд..
След него локви. И в локвите небе, удавени фасове и всичко останало, което може да се отрази в наклонените равнини на тротоара.
 
Чакам тролея и си мисля за огледалността на света. Харесват ми всички цветни чадъри. Особено малките.
Влюбих се в двете самотни рози нелогично застанали пред сив панелен блок. По листенцета им вода и тревога. Някаква. За нещо. А вдъхват толкова спокойствие в душата ми!...
 
Обичам да бъде юни.
|