Не знам защо след горещото мляко с две лъжички течен шоколад, което погълнах тази сутрин, реших да започна да пиша именно за сладоледа.
Ето какво намерих в нета по темата:

Според британски учени сладоледът прави хората неимоверно щастливи. До тези изводи специалистите достигнали след проведени научни изследвания. По време на опитите били сканирани мозъците на хора, които непосредствено преди това са яли ванилов сладолед. Отчетена е мигновена реакция на мозъчните вълни и то в тези части на мозъка, които се активират при голяма парична печалба или слушането на любима музика.

ИСТОРИЯ (Доста е дълга, та можете направо да прескочите на интересните факти по-по-долу...)

През 62 г. сл.Хр. в древен Рим за император Нерон за първи път бил направен сладолед. Той карал свои пратеници да търсят лед из планините, за да може да похапва замразен плодов сироп, който много напомня днешните плодови сладоледи. Те смесвали леда и снега донесен от робите с нектар, плодове и мед, а Нерон се наслаждавал на така приготвения десерт. Той до такава степен бил пленен от сладоледа, че построил специални студени стаи под императорския дворец в които съхранявал снега.

В 600 г. сл.Хр. в Китай към този състав започнали да добавят мляко. Много любопитни неща са изобретени в Китай – чадърът, очилата, фойерверките, но най-вкусното и най-студено китайско изобретение е сладоледът. Готвачите на китайските императори смесвали сняг и лед от планините с плодове, вино и мед, за да приготвят вкусен десерт, с който владетелите се освежавали докато си почиват.

През 1295 г. италианският пътешественик Марко Поло се върнал от Китай с рецепта за правене на снежен сладолед (подобен на днешния воден сладолед). Според неговата рецепта се смесвали биволско мляко и сняг, за да бъде по-кремообразен. Тази идея за смесване на мляко и сняг добила популярност и скоро богатите италианци започнали да приготвят сами десерта.

Началото на сладоледа, какъвто го познаваме днес, започва през Ренесанса в Италия. Избликът на творчество през този период се разпрострял във всички посоки, и вдъхновил готвачите да забъркват подсладени сметанови смеси, станали известни като италиански сладолед, или “gelato”. Въпреки това, сладоледът останал специален десерт предназначен само за богатите.

През 1533 г. Катерина Медичи става кралица на Франция, след като се омъжва за френския крал Анри II. Едно от нещата, които взима със себе си от Италия е рецептата за правене на замразено мляко. Скоро всички готвачи във Франция започват да приготвят вкусния десерт. Един от тях отворил магазин в които продавал новата ледена наслада. Той бил и първият готвач, който прибавил вкусове като шоколад и ягоди към замразеното мляко.

Сладолед се сервирал и в двора на крал Луи XIV. Друг хитър френски готвач занесъл тайната рецепта в Англия. Кралят на Англия Чарлз I давал веднъж пищен банкет за своите близки. Блюдата били великолепни, но десертът все още предстоял. Кралският готвач бил приготвил някакъв нов десерт. Той бил студен и приличал на току-що паднал сняг, но много по-кремообразен и сладък отколкото други десерти. Гостите били очаровани, както и самият Чарлз, който извикал готвача настрана и го помолил да не издава на никой тайната рецепта на ледения крем. Кралят искал деликатесът да бъде сервиран само на кралската маса и предложил на готвача пари, за да пази рецептата. След време обаче, Чарлз изпаднал в немилост и бил обезглавен през 1649 г. След смъртта му готвачът продал рецептата на група богати търговци. След като станало известно приготвянето му, сладоледът се разпространил из цяла Европа.

Предназначен все още единствено за богатите, сладоледът придобива известност през 18в. от двете страни на Атлантика.
Събирането на лед за търговски цели от места със студен климат и транспортирането му до населените места се развива от началото на 19в. Taка леденият десерт става достъпен и за обикновените хора. Италия продължава да е водеща в производството му. В други страни, особено САЩ, сладоледът също става популярнен.

През 1904г. в САЩ се появяват вафлените кофички. Фунийката е дошла от Сирия и е подобна на местните традиционни тънки питки или накратко - арабски хляб.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ

Гениалната американка Нанси Джонсън, създава прототипа на днешните фризери. Всъщност това било метална кофа, обвита със сол и лед. Милата женица дори получила патент за уреда си, който се разпространил мигновено. Незнайно защо, тя продала правата над изобретението си за скромната сума от 200 долара на Уилиам Янг, който спечелил много пари.

Сладоледът на клечка бил открит случайно. Смес за сладолед била оставена да замръзва, но невнимателен работник забравил пръчките за разбъркване в сместа. Всяко зло за добро. Вместо уволнение той получил повишение и радостта на всяко дете, което облизва лакомо сладоледената си пръчица.

Сладолед с вкус на водка е пуснат на пазара в Австралия преди около две години. “Упойващото” разхладително предизвиква както въодушевление, така и вълна от протести от страна на обществените организации. Активистите се опасяват, че сладоледът Illicit Vodka Cranberry Magnum ще превърне децата в алкохолици.... :)

И такаа.. Ванилов или шоколадов го предпочитате?