Бях едно мъничко коте, когато ме довеха в новата ми къща.
Толкова малко, че се побирах в една шепа...
 
Но започнах бързо да се уча.
Как се ползва телефона... Как се влиза в bglog...
 
Как се работи с калкулатора... Кой е този от огледалото...
 
Търсех навсякъде и за всичко като един истински откривател.
Какво държат зад леглото... ... и под масата...
 
Гледах на терасата... През прозореца... В шишето...
  
И установих, че от всичко най-хубаво е да се папка... :))
А и колкото повече ядеш, толкова по-голям и пухкав ставаш. По-силен. И по-смел. Започваш да откриваш нови неща. Да правиш още по-невъзможни бели. Изобщо живееш съвсем иначе.
Научаваш стопаните да те слушат. Да идват като кажеш 'мяу', да те галят като легнеш в скута им, никога да не те оставят гладен и да играят с теб. Те понякога трудно възприемат, но аз съм търпеливо коте и им давам втори шансове. Въпреки всичко, те са някак симпатични по своему и ги обичам.
Чакам ги да се върнат... Грижа се за цветята на балкона.
 
Пазя пералнята... Напомнят им да си мият чиниите...  
И ги посрещам с цветя... или просто с "Мяуу"...
 
Важното е не да си винаги добър, но да изглеждаш такъв. Да се качваш на кухненската маса, когато никой не те виждаш. Да ядеш тайно листата на палмата. Да бъдеш преди всичко мил..
И да си наясно къде можеш да се скриеш...
 
Не им позволявай да се държат лошо. Може да им се сърдиш по мъничко като гледаш обидено от телевизора и няма начин да не дойдат да те погалят. Ти си тяхното любимо коте. Нали..?
 
Одраскай ги с лапа, защото си наистина обиден.
И освен това не обичаш да те снимат!
 
Най-приятно е да мързелуваш. Колкото се може по-често. И по много.
Обожавам да спя. Мррр... Мога да го правя навсякъде.
 
 
До всеки...
 
В най-различни пози...
 
 
|