|
Погледът ми беше привлечен от движение пред прозореца.
Пак те!
Едно
голямо ято черни птици прелетя. Втурнах се и забих нос в стъклото:
най-сетне ги видях накъде отиват. Накацаха в едно голо дърво, където и
без тях беше доста пренаселено. Всъщност, на това дърво не му трябваха
листа. Безбройните птици го украсяваха като странни, черни плодове.
Една
птица премина съвсем наблизо. Тази я определих веднага: беше сврака.
Да, забелязах, че са различни: по-големи, по-малки. Цяла зима летят над
София на грамадни ята, може би специално, за да ме изумяват. Не съм
забелязала такова нещо друга година - а аз помня отдавна, и помня добре.
Гледайки поредното ято, което с безумен полет налетя върху oнова дърво, започнах да измислям предположения.
Апокалиптично:
Птиците са усетили, че краят на човешкия род е близо, и бързат да
заемат мястото ни в градовете. Те са на Земята отдавна, много преди
нас, и като преки наследници на динозаврите може би смятат, че всичко
тук им принадлежи по право. Може би те са ни подтиквали да им изградим
цивилизация, и сега, след нашия залез, ще пируват малката си победа над
едни безсмислени същества.
Фантастично: Отдавна вече конят не е
в числото на приятелите на човека. Защото коне няма: кога за последно
сте виждали кон? Докато птиците определено са ни приятели.
Разнообразяват сивия пейзаж покрай нашите човешки кошери, унищожават
насекомите и боклуците. Сега те се стичат в градовете, за да направим
една обща цивилизация: на хора, птици, а защо не и на хора-птици.
Реалистично:
Мекото време е задържало птиците в България, те са решили да не бият
път до топлите страни, тъй като тази вече е достатъчно топла страна.
Докато си блъскам главата да измисля още хипотези, погледът ми неотлъчно е вперен в красотата пред прозореца.
Банално, но красиво.
Обикновено, но красиво.
Ежедневно, но изумително красиво.
Пожарът
зад Копитото е подпалил крайчетата на облаците и те тихо тлеят. Птиците
кръжат около тях и маховете на техните крила раздухват пожара, той се
разгаря и вече цялото небе е в оранжеви пламъци. Птиците с крясъци се
разбягват. Заревото се успокоява и скоро всичко е лилаво и синьо. Над
грозните покриви и глупави антени нещата са съвсем други, небесни, и
никое обяснение не е достатъчно добро, може би защото обяснение няма.
|