Венецианци искат да махнат гълъбите от площад Сан Марко.
Сигурно са прави: сигурно им пречат - колко ли шум вдигат
гълъбите! И цвъкат навсякъде.
Бях на 12 години,когатоотидох във Венеция. Идеята за град,
вместо улици с канали, ми се
струваше вълнуваща.
За съжаление действителността ми се видя по-различна.
Каналите миришеха доста противно, а по стените на къщите,
които векове тънеха във водата, бяха полазили облаци от плесен.
Тогава стигнахме площада. Този ден имаше празнична литургия,
и всички хора ходеха с маслинени клонки в ръце. Един площад,
целият покрит с гълъби. Деца - и гълъби, старци - и гълъби, и
туристи, снимащи всичко това.
Околните сгради бяха обгърнали гълъбите и им се радваха.
Аз стоях като омагьосана, стиснала своята маслинена клонка.
В гледката имаше нещо... красиво, приказно... нещо много добро.
Никога няма да забравя този площад и тези хора, нагазили в гълъбовото море.
А когато си тръгвах, може би бях вече част от ятото.
Всъщност забравих да ви кажа: прочетох, че искат да прогонят
гълъбите от площад Сан Марко.
|