Животът е мечта.
Калдерон
Мечтата е живот
Вински.
“ Беше един от онези дни на ранната пролет,когато
слънцето грее,земята мирише на влага,а птичките в топлите страни пеят
възторжено,готвейки са за поход на север.Момчетата прогаряха с увеличително
стъкло дупки в кожените си шапки и намираха това за съвсем естествено.Няколко
момиченца дори бяха изнесли въженцата си за скачане,но за истинската пролет все
пак беше твърде рано да се говори-тя бе по-скоро в детските им мечти.
Описваната пролет настъпваше в града
Хьомпстад,за който освен хубави неща,друго няма какво да се каже,ако не се
обръща внимание на това,че в него хората говореха прекалено много за цената на
някаква херинга,за така наречените наеми и за това,че продавачката в
цветарският магазин не бива да се омъжва повторно.Хьомпстад беше град,в който
при всички случаи си заслужава да се живее.
По стръмната улица към аптеката слизаше
едно момче.Още отдалече се виждаше,че е сравнително малко,а когато дойде по
наблизо,пролича че косата му е червеникава,а когато наближи аптеката можеха да
се видят и луничките около носа му.
……Вински,защото така се казваше
момчето,отвори вратата на аптеката и се шмугна вътре. Звънчето над вратата издрънка.
- Какво ще обичате?-попита аптекарят .
-Искам да си купя прах за невидими-каза то
-От кой ще желаете-от по-старият
или от патентованият?
-От патентованият естественно.Чух,че
бил по-добър.Нали е чуждестранно изобретение.
-Да,разбира се,казва се «Напред
към стените».Препоръчвам ви го!Вижте млади господине,при използуване на този
прах,човек не само става невидим,но може и да минава през стените.Френско
изобретение ,от прочутата фирма «Еме».
-Да, да , точно от него търсех.
-Колко ще желаете?
- Едно пакетче…мисля,че ще бъде достатъчно.
-Един момент, моля-каза
аптекарят.Той взе една висока
стълба,защото прахът се намираше в
голяма стъкленица на най-горният рафт.
Аптекарят се изкачи толкова
високо,че глават му се чукна в таван.След Като потрака известно време със
стъклениците,той слезе обратно и каза:
-Извинете преди да ви продам от френският прах за
невидими,мой дълг е да ви попитам дали знаете как се употребява.
-Вероятно се гълта-отвърна Вински.
-Правилно точно така, само че това не е достатъчно. Много хора смятат,че
праховете просто се гълтат и толкова.
При праха за невидими обаче,както и при други по-ефикасни медикаменти, е важно
човек да вярва в неговото действие.Вие вярвате ли.?
-Разбира се!
-Добре тогава. Ще постъпвате по следният начин.Имате ли търпение да ме
изслушате?
-Да,г-н аптекарю.
-Ето така :слагате в устата си
прах за два пръста,после настъпвате с
десният крак палеца на левият си
крак и казвате наум «Напред към стените»,
акогато отново искате да стенете видимправите обратното-настъпвате с Левия си
крак,палеца на десният.
………Мъжът спря,остави куфара на земята и извика от високото:
-Хей,ти, рижия! Я вземи този
куфар и го занеси до квартирата на учителката,че дъх не ми остана.
Вински не отвърна нищо,той настъпи
с десният си крак палеца на левият и каза решително наум:»Напред към стените!»
В следващият миг той изчезна .
-Що за чудо, къде се дяна това
хлапе?- удиви се Врабеца,(защото всички деца от града го наричаха така ) и успя
само да се почеше по мустачките.
В този момент той получи такъв
солиден ритник отзад,че свят му се зави. Врабеца се извърна разярен за да види
кой го е ритнал,наоколо не се виждаше никой-Сигурно камък е отхвръхнал от колелото на някоя
кола-измърмори той и изтупа панталоните си.
Вински,така го досмеша,че
трябваше да се хване за корема,но не посмя да се засмее на глас.
Врабеца грабна куфара си и пое
към квартирата на учителката.Натисна звънеца на входната врата и учителката му
отвори.
-Вече те очаквах!-каза тя с
глас,който в училище не бяха чували.
- И цяло лято ще бъдем заедно!-добавиха щръкналите херингови
кости.
……… И тъй,Вински седеше под масата
на учителката и умуваше какво да
предприеме,той затършува из джобовете си. Напипа в единият няколко покривни
пирона,които винаги носеше в себе си .Това са извънредно практични пирони,защото
могат да стоят прави и с тях могат да се устройват фантастични шеги
Учителката и гостът отидоха в кухнята да направят кафе.
Вински тъкмо изправяше пирона
върху канапето,когато дочу глас зад себе си:
- Недейте, моля ви
се!Недейте Вински! Като се има предвид,че
на канапето може да седне онази мила
учителка,цялата ви военна хитрост изглежда много съмнителна.Не смятатате ли ? –каза
аптекарят от библиотечният шкаф който също беше взел от праха.
-няма да съжалявате, Вински-обеща
аптекарят,потупвайки го невидимо по
рамото.Имам нещо друго наум!Но нека най-напред изясним въпроса с мустакатия.Какво
мислите за него?
- Че е голям кретен.
………Боли ли го?
-Боли го,поне той смята ,че го
боли и това е най – главното.Боли го почти навсякъде.Когато някой мъж заболее
от загубване на ума,той започва да се държи като този госоподин.Купува си зелена
шапка-непременно зелена, ав в най-лошият случай и дълъг чадър,започва да вдига
прекаленовисоко новата си шапка за поздрав,надява жълти ръкавици и
т.н.Странно,много странно,но няма какво да се прави. При извънредно тежки
случаи на изгубване на ума болният си пуска мустачки като този в кухнята.
-Доста глупаво,но може би по скоро е за съжаление.А оздравява ли се от
тази болест?
-Най-често да . Под секрет мога да ви съобщя опасенията си,че не след дълго този непознат господин ще се ожени за
учителката.»
* откъси от « Вини-любимецът на града»(със съкращения)
|