Същите сме, памукови облаци, сплели ръце над земната гръд. Различни ли сме - всеки разгарящ в сърцето си духът свой. Свои сме - светлинки зрящи в незрим тунел Вечни сме - аз и ти, в сърцето си светът да променим - по този път всеки от нас е поел. ~~~ Каквото ми липсва - има го в теб, има го... Малко късче от пъзела - вълшебно, с късмет Го откривам в тебе, в твойте очи, в разгорелите пламъци на наште души. Където ме няма - има ме в тебе, където си изчезнал - намираш се в мен. Където мечтаем - врати се отварят, допускат ни - и ние летим обвили тела и души... ~~~ В съня си се сепвам - поглеждам през склопени ресници и виждам те - там си... близо... до мен. Очите ми те галят - постой... вечно с мен. В море от люлчини спомени, съзирам пъстри звезди и в топлите пролетни вечери сънувам пастелни дъги. Както ние рисуваме с очите си - такъв и светът ни ще е. ~~~ Да бъдем - със сърца обвили добротата в света, улавящи болката - променящи, даващи - тук и сега. Нежни поети, обвити в мечти, деца на дъгата - с шептящи души, слънца и луни, гори, планини, шепоти... и прах от звезди. ~~~ Човек си когато се изправиш и надвил това в тебе, което те кара да бъдеш/да не бъдеш ти, излезеш пред света и извикаш - ето, аз дадох, аз давам, за всеки - тук и сега. Аз мога да дам от кръвта си на всеки - стопете с нея леда!
|