Живяло някъде едно момиченце.Никой не помнел истинското му име,наричали го на галено Мо,може би защото много обичала животните-плюшените и истинските,а най-много мечетата и котетата.

 Обичала също да й разказват  приказки,а и  да си измисля нови.

 Тя била много нетърпелива и постоянно прекъсвала  приказката като я продължавала по своя неповторим начин.Мо виждала и разказвала неща, на които възрастните в своето забързано ежедневие не  им обръщали внимание..

Те  с почуда забелязвали,че от читатели  се превръщали в слушатели на малкото момиченце..

 За нея хълмът с нацъфтелите глухарчета на склона й приличал на войник със зелена униформа и златни копчета,който вардел пътя към градчето, в което  живеела.Снегът бил одеяло,завивайки изстиналата  от есенните дъждове и студове  земя.Разцъфналите цветове на дърветата  й приличали на пеперуди,събрали се на приказки  и танци, потрепвайки с крила от полъха на вятъра..

 Хората,които познавали отблизо Мо  и я обичали им се струвало, че е братовчедка на Пипи  и един “ клоун,който не се смеел   ”.Те така свикнали с чудните й приказки ,че си мислели,че тя ще остана завинаги такава.

   Времето минавало, Мо все по-рядко разказвала чудатите си и красиви  истории.

   В градчето й усмихнатите хора намалявали, дори не било така весело и забавно  както преди.Хората се чудели какво става с нея, дали вече не е пораснала,че тя не виждала усмивките им, тъгата  и сълзите им,а търсела причините за тях.Замислена за причините  Мо забравила за историите си с чудовища,феи и пеперуди.Дори не забелязала танцът на първите снежинки  и кристали,които се подредили в красив надпис на прозореца й-"Къде си малка Мо, без теб градчето и всичко  останало не  е така весело и щастливо".

 Само вятърът забелязал надписа ,защото бил един много начетен вятър,дори можел да чете огледално,задухал тъжно ,сякаш й казвал :

Азалиите цъфтят по здрач.

Бяла шапчица на Фуджияма.

Аз  те чакам малка Мо,

                   а теб те няма

 Клоните на дърветата са заклатили от порива му и  закимали, опитвайки се  да запазят надписа от слънцето, дано Мо го види и прочете.