|
Искам да се издигна безкрайно високо. Толкова, че Земята да е малка точка, звезда....И в пространството да няма нищо. Да няма мрака на самотата или топлината на близоста. Да зная, че нищо не очаквам, че няма какво да се случи. Просто пустош. Безмерно пространство и аз.
Искам да затворя очи и да видя душата си. Да я попитам какво иска и защо? Да я упрекна когато ме изоставя, да я упрекна когато говори, да я попитам коя е тя и коя съм аз?
Искам да задържа дъха си, толкова дълго, че да пристъпя границата. Да прекрача в друг свят, да огледам, да почувствам това, което никои не знае.
И след това отново да вдишам, да усетя вкуса на въздуха, да изпълни дробовете ми.
Да разбера, да почувствам искам ли да живея...
Искам да се усмихна...Но не защото трябва, а защото усмивката сама се изписва на устните ми...Да усетя истинска, несдържана, неприкрита радост...Щастие...
Искам да почувствам и болката... да ме свие, смачка, да зная че няма как и какво.. Искам да съм безкрайно нещастна...
И да разбера...искам ли да живея, искам ли да умра? Искам да съм щастлива или искам да съм нещастна...Незная нищо за себе си...Незная как да следвам сърцето си...Може би не говоря достатъчно с него..или ме е страх от това което казва...
Искам да имам достатъчно смелост да го направя, да тръгна със Сърцето си...но нямам...И продължавам по пътя на хората...
|