По клоните на нацъфтелите череши
насядали са елфи замечтани.
Помахват със криле -
от вятъра погалени.
Усмихват се - замаяни,
от щастие пияни...
A пък
под клоните на китните дръвчета,
вървят,
забързани на някъде-си хора.
Главите си не вдигат
и не виждат Пролетта.
Вълшебството й чудно
не усещат.
За сиви работи говорят...
И жалко -
само някои от тях
с душите си
проникват в таз омая,
в която ги потапя Пролетта! З
а цветни приказки мечтаят -
само няколко от тях,
завинаги останали деца...
|