Това се случило много отдавна,толкова много,че цветята си нямали още имена.

Сред многобройните безименни цветя поникнало едно малко цвете с жълта главичка,то било толкова мъничко в сравнение с останалите,че те почти не го забелязвали.

За разлика от тях цветенцето забелязвало  и искало да разбере всичко около себе

си.То се питало дали ще стане така красиво и голямо като слънчогледа и ще може ли като него да гледа постоянно към слънцето.Дали някога някой слънчев лъч не е паднал върху  замислената му жълта главица и тя затова сега е жълта.Дали росните капки са сълзи на небето или земята,разпитвало вятъра за всичко което той му разказвал.

 И така заето с мислене,цветенцето  една сутрин с почуда забелязало,че останалите цветя го гледат,то  започнало да се пита с какво е привлякло вниманието им .

Случайно се огледало в една капка роса  и видяло че главичката  му вече не е жълта ,а бяла и още по красива.Дали е побеляла от много мислене или от друго не знам.

 Изведнъж пристигнал неговият приятел вятърът,като видял новата премяна на цветенцето му казал,че главичката му прилича на най красивите снежинки които е виждал, тогава той спрял да духа и го попитал :”Искаш ли да разгледаш света и да научиш отговорите на част от въпросите си?”

    Разбира се,че цветенцето искало,вятърът го помолил да не се страхува и духнал леко върху красивата му бяла главичка.