Интересно, много игри са се забравили, други са си останали непроменени.
Кой ли помни например какво е игра на ашици? Толкова често се среща по старите книги... Мисля, че някакви кости се хвърлят...
Имаше едно стихотворение (авторът може би е чичо Стоян, не съм сигурна):
Тичат с колелата
Катето и Жори.
Всеки се отдръпва
път да им отвори.
А отзад ги гледа
Шаро и се чуди:
вятъра ли гонят
тез дечица луди.
На картинката за това стихотворение има две деца, които с някакви метални куки подкарват обръчи.
Чудесната поредица на Ачо за игрите ме подтикна да ви попитам:
Коя е любимата игра от твоето детство?
Аз харесвах най-много играта на дама - при която се тупка с топка в разчертани квадрати върху плочките.
|