Мълча си. Да, премълчавам. А нещо ме зове – да ти кажа, приятеле, че ме боли.
Боли ме, че млади автори – да, първите и единствените, които срещам в живота си, създатели на първият български колективен роман “Аурелион”(http://choveshkata.net) виж Човешката представя - Аурелион, които имат изключителна ръководителка и приятел – Валентина Димова, нямат пари да дойдат на представяне в София.
От администрацията на НБУ бяха отпуснали 90 лв. командировъчни и в един момент всичко се разсъхва...
Аз исках да ги представя. Таях искрица надежда и усмихната вече влизах в университета и разказвах... Не е било писано. Не и в този епизод.
Може би прекалено много драматизирам, не знам, но защо?...
Защо?...
Фондация “Човешката библиотека” проходи... да, с всяко вдишване, ние с Калин и други наши приятели се грижим за младите автори и ги подпомагаме, колкото можем.
Калин дава от парите си на преводач, аз от скътаните от тук-таме.
Не помня откога не съм купувала нещо за себе си.
Не ми трябва. Обичам да се раздавам. Така обичам – давайки, помагайки.
Това е призив.
Зов за помощ в едно време на предизвикателства, които се изправят пред нас, подобно на бариери, които не можем понякога самички да разрушим.
Ако искате да им помогнете финансово, може и с малко, свържете се с мен и Калин на
slanchevka@gmail.com и kalin.nenov@gmail.com
Продължаваме, нали?* ;)
* днес ми е трудно да си повярвам, но лека-полека и това ще стане. След днес.
|