На Катя
Живяло някога, някъде, а може би и сега едно странно джудже. То било по
голямо на височина и ширина от останалите, а било и само с мустаци.
Затова другите джуджета гледали да си нямат много, много работа с
него.Нашият герой за да убие самотата и да не се чувства толкова самотен
почнал да си измисля и да си разказва различни истории.Историите му
били странни и чудновати като самия него и за да не ги забравя, почнал
да си ги записва на брезови кори.
В същото кралство живеела и една принцеса.Като всички принцеси, тя
свирела на пиано, рисувала, плетяла нежни дантели, но на сърцето й, най
била поезията.
Веднъж принцесата решила да организира музикално-поетичен прием, на
който били поканени всички от кралството. Чуло и нашето джудже за него и
въпреки притесненията си решило да отиде. Но както стана ясно, то не
било нито джудже сред джуджетата, нито човек сред останалите хора.
Не знам какво е станало на този прием,но по някакъв странен начин
нашият герой и принцесата си допаднали.Не знам дали са станали приятели,
но много добри познати със сигурност.Принцесата повлияна от странните
истории на своя нов познат, започнала да се пита-Какъв ли е цвета на
любовта, принцеса ли е и ако случайно целуне някой жабок, няма ли да се
превърне в принца, на когото тя посветила толкова музика и
стихотворения.
А джуджето унесено в музиката й, си мислело и се питало-Тази история
наистина ли се е случило, то дали съществува или всичко това е било само
един сън или илюзия
|