Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
ян. 29, 2018 Повече от месец най-обсъжданата тема в България е ратификацията на Истанбулската конвенция. Партии, религиозни общности, активисти с опълченски плам се противопоставиха на ратифицирането ѝ, анатеми и молитви бяха използвани в развихрилата се битка „за“ и „против“.
Покрай споровете за превода на новото понятие „джендър“ и разпалването на страха да не би да ни „превземат иранските травестити“, с влагането и на допълнителен подтекст в мястото, на което конвенцията е подписана, съвсем в миманса останаха причината за нейното създаване и основните ѝ цели.
Непрочетената от заклеймилото я мнозинство, Конвенция на Съвета на Европа за превенция над жени и домашно насилие всъщност се опитва да систематизира всички форми на насилие над жени и деца, включително и срещу стереотипните роли, които господстват в държавите, към които е отправено посланието на конвенцията. При запознаване с текста на конвенцията непредубеденият читател неминуемо би си задал въпроси доколко нашето законодателство е достатъчно ефективно за толкова значимия проблем на българското общество, каквото е насилието над жени и деца.
Сдружение „Солидарна България“ намира за наложително дебатите да се върнат върху реално заложените цели на конвенцията. Затова ще опишем част от мерките, които тя предвижда да бъдат въведени, след като държавата я ратифицира:
Използваният от противниците на конвенцията аргумент, че „нашето законодателство и така е добро“ е несъстоятелен, за което говорят статистиките с жертви на домашно насилие и криминалните хроники. За абсурдността на твърдението е красноречив и фактът, че партии, които се обявиха против международния документ, същевременно заявиха готовност да предложат законодателни промени, които да отразят мерките, заложени в конвенцията. Следователно дори те не отричат нуждата от законови промени, макар медийните им изяви да са съсредоточени не върху борбата с насилието, а върху извличането на дивиденти от ситуацията. Дефицитът на политически смисъл не пожали и базовите човешки права, които бяха пожертвани в името на трупането на рейтинг.
Дебатът защо продължава безнаказаното насилие над жени и деца, какви са причините и как с ратифицирането на конвенцията това може да се промени, всъщност не се състоя. Заиграването с незнанието и страховете на хората лишава бъдещите Елена, Виола, Айшегюл, Милена, Симона, Катя, Соня, Даниела, Хюлня, Дореми и др. от закрила и спасение. А те може би са вашите майки, сестри, дъщери, приятелки или съседки.
Солидарна България
АДРИАНА КАВАРЕРО
Семинар „Хиперактивното дете“ на 24 февруари от 10.00 часа. Това обучение предлага една комбинирана програма и информация по съответната тематика. Повече информация може да откриете тук http://www.identichnost.com/ https://www.facebook.com/events/1992707497643533/
Всичко започва през 2007 г. с идеята на две момчета в Канада да застанат зад гърба на свой приятел и съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розово поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс купуват розови тениски, и на следващия ден раздават на всички в училище, които дръзват да се включат. А те се оказали много.
Национална кампания „Да бъдеш Баща“ и „Ключ към училище без страх“ се обединиха с идеята да поканим децата да се обърнат към най-важните за тях мъже – бащи, дядовци, батковци, чичовци, вуйчовци и др., и да поговорят с тях по някои важни въпроси, свързани с агресията и тормоза.
Когато говорим за това, какво означава да се държиш като „жена” и какво означава да се държиш като „мъж”, неизбежно влизаме в омагьосания кръг на стереотипното мислене. Да делим работата на „женска” и на „мъжка”; да говорим за „женски” и за „мъжки” качества и недостатъци /добродетели и пороци/ е прекалено опростено и поради това погрешно възприемане и разбиране на човешкото в човека.
Нашата методология имаше една обща отправна точка: перспективата на децата и подрастващите. Участието на децата не трябва да е просто присъствието в даден процес, а вземане на действително участие, поемане на отговорност и възможност за решения и за промяна. Водеща идея в нашия подход е, че участието би трябвало да дава компетентност и увереност. Ето защо психолозите не само задаваха въпроси към децата какво е нужно според тях, за да се чувстват сигурни и добре в училище, но и даваха възможност на децата активно да споделят своите идеи, да разсъждават, да мечтаят, да си представят и да изразяват своите виждания и перспектива: “Чуй ме! Мога много да ти разказвам!
В работните ателиета децата бяха поканени да изследват и пресъздадат атмосферата и живота в училище и да направят своя преценка на опита си от присъствие в ситуация или преживявания на тормоз в училище. Децата размишляваха не само „какво ги натъжава, разстройва или разгневява във връзка с тормоза в училище“, но и дадоха творческа изява на въображението си на тема „как биха изглеждали светът и училището без тормоз“, „какво би трябвало да променят другите, за да се чувстват в безопасност в училище“ и „какво биха могли да направят сами, за да не се стига до тормоз в училище”.
Визуални творчески техники
Интерактивни групови техники ...
Тази конференция има за цел да обсъди новите предизвикателства в превенцията и борбата с насилието над жени. https://eu2018bg.bg/bg/events/1659 http://animusassociation.org/konferencia-sigurno-budeshte-za-jenite/ Насилието над момичета и жени е проблем с тревожни мащаби навсякъде по света. То приема различни форми, но най-често ставаме свидетели на домашно насилие, трафик на хора и сексуално насилие. Тъжната истина е, че жените са засегнати непропорционално от този феномен. Насилието може да се случи навсякъде: в дома, на работното място, на улицата, в приемните центрове и в интернет. Насилието преминава от едно поколение към друго и има тежки лични, социални и икономически последици за преживелите насилие.
Исторически 8 Март в Испания: над 6 милиона се включиха в общата женска стачка свикана в страната
Това, което се случи в Испания на Международния ден на женaтa, беше забележително. Коментатор във вестника „Ел Периодико“ в Барселона го описа, като нещо „повече от стачка, почти революция“. Повече от 6 милиона работници, главно жени, но също и мъже напуснаха работните си места и излязоха на стачка – това е първият път, когато за отбелязването на 8 Март е свикана генерална стачка в страната. Стотици хиляди се включиха в огромни демонстрации в над 120 града в Испания – едно масово движение, което може да бъдат сравнено само със социалния бунт на „Индигнадос“ (Недоволните) по време на икономическата криза през 2011 г. или с огромните антивоенни маршове през 2003 г.
Женското движение, организирано от Феминистката Координация, взе решение да призове към 24-часова обща стачка, която включва работата, обучението и домакинската работа. Радикалните анархистки синдикати в страната (CGT, CNT, Solidaridad Obrera и т.н.) се включиха в солидарност с женската стачка и призоваха своите членове към еднодневна обща стачка, като по този начин осигуриха правна защита на всеки, който иска да участва в стачката. Големите казионни профсъюзи, CCOO и UGT, се ограничиха само до призив за двучасово спиране на работа. Синдикалните бюрократи дадоха всички обичайни извинения: „няма достатъчно енергия за това, нека да започнем с нещо скромно“. Разбира се, с такава нагласа е трудно да се създаде енергия за каквито и да било действия!
Жените трябва да имат повече права!
Жените трябва да имат повече права: ДА на предложението за Директива за равновесието
между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи
Във връзка с 8-ми март - ¨Международния ден на жената¨, европейските синдикати призовават за бързо приемане на предложената Директива на ЕС за равновесието между професионалния и личния живот. Според Евростат основната причина жените в Европа да не работят е факта, че те трябва да се грижат за своите деца или за болни роднини. Проучванията показват, че жените в Европа прекарват два пъти по-дълго домакинските задължения, отколкото мъжете - дори ако мъжете са безработни и а жените работят.
Проектът на Директивата за равновесието между личния и професионалния живот беше публикуван от Европейската комисия през април 2017 г. Тези нови текстове в законодателството на ЕС значително ще увеличат възможностите за заетост на жените, като същевременно създадат предпоставки за по-равномерно разпределение и ползване на семейните отпуски.
Резултатите от поръчано от ЕКП проучване сочат, че приемането на новата директива в повечето страни-членки ще доведе до укрепване на правата на жените:
"Приемането на Директивата за равновесието между личния и професионалния живот би довело до реално подобрение на живота на работещите жени и на полагащите грижи ", заяви Лука Висентини, Генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). "Но някои правителства се противопоставят. Ние твърдо и ясно призоваваме държавите-членки да не се занимават с бюджетните или с второстепенните въпроси преди да са създали условия за равенство между половете и за защита правата на работещите“.
Новите права ще позволят на някои жени да останат на работа, или да намалят разходите си за грижи, също така ще позволят на работещите бащи да поемат своя дял от отговорностите по отглеждането на децата ", допълни Монсерат Мир, Конфедерален секретар на ЕКП. "Правителствата и компаниите трябва да предоставят на работещите родители и на полагащите грижи помощ, а не да им пречат при съвместяването на професионалния и семейния живот".
Повече информация за мерките, свързани с равновесието между професионалния и личния живот в Европейския съюз" можете да получите на:
https://www.etuc.org/sites/www.etuc.org/files/circular/files/etuc_wlb_country_sheets_ose_final_19_01_2018.pdf
https://www.etuc.org/ Източник: (24/2/18) http://www.podkrepa-obrazovanie.com
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!