КРАЯТ НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО В ПРОСВЕТАТА

Комодификацията* на образованието е един от факторите, който буди гняв и разочарование. Реформата на образователната система към подобряване на „човешкия капитал“ все още не е създала по-добри перспективи за намиране на работа. Образованието – продавано като инвестиционен актив, който не носи икономическа възвращаемост за своите купувачи, е, казано най-просто, измама. Нека да вземем пример с това, че 40% от студентите в испанските университети една година след дипломирането си намират нископлатени работни места, за които придобитата от тях квалификация се оказва излишна. Това може да произведе само пандемична фрустрация у студентите.

На настоящия етап средният размер на паричния доход в резултат на това, че дадено лице е завършило колеж или университет, е значителен – 200 000 британски паунда за мъжете в Обединеното кралство (Browne, 2010). Налагането на високи такси от тази гледна точка може би изглежда справедливо. Но по този начин се създава риск от маргинализиция на университетски специалности, чието изучаване не предлага финансова възвращаемост, а се игнорира и фактът, че възвращаемостта е отразена като среден доход. В едно пазарно общество се

разпространява все повече идеята,

че „победителят взема всичко“,

поради което разликите в доходите са нараснали дотолкова, че отиват отвъд дежурните оправдания за ръста на производителността на работещите. Много малък и прогресивно намаляващ брой фактически завършили студенти може да извлече висока възвращаемост на доходите, но това се отразява на статистическата средна величина. Повечето от завършилите студенти всъщност работят на длъжности срещу трудови възнаграждения под средните.

Днес като определящ фактор за всичко, което се случва, се явява пазарът на труда. Икономиката генерира нови и различни работни места постоянно, но все пак посоката на движение е известна. Например през следващото десетилетие по-малко от половината от всички нови работни места в САЩ ще бъдат предназначени за лица с висше образование или негов еквивалент (Florida, 2010). Въз основа на минал опит може да се каже, че 40% от тези работни места вероятно ще бъдат запълнени от лица без колежански дипломи, но пък в крайна сметка, дори един Бил Гейтс е напуснал университета преждевременно. Така че в крайна сметка само една трета от всички тези нови позиции ще бъдат заети от млади хора, завършили висше образование.

Мнозинството от студентите обаче ще бъдат притиснати да си търсят работа, която не изисква висока квалификация. Ето как към по-маловажните финансови щети, се добавят и моралните, а именно – обидата. Защото на тези млади хора ще им се каже, че следва да бъдат щастливи, лоялни и всеотдайни на работни места, изискванията за заемането на които са далеч под квалификацията на студентите, а студентите същевременно трябва да изплащат дълговете, натрупани по време на следването, защото са вярвали, че техните дипломи ще им донесат високодоходни работни места.

Неолибералната държава трансформира училищните системи по такъв начин, че да се превърнат в интегрална част от пазарното общество, като образованието се „избутва“ по посока създаване и подготовка на „човешки капитал“. И това е един от най-грозните аспекти на глобализацията.

През вековете на образованието се е гледало

като на занимание, освобождаващо човека,

като на повдигащо въпроси, като на критичен процес, посредством който съзнанието успява да развие специфичен мисловен капацитет. Квинтесенцията на Просвещението се състои в това, че човешкото същество би следвало да може да гради заобикалящия го свят, както и да се облагородява чрез учене и размисъл. В едно пазарно общество обаче ролята на образованието се измества към създаването на пазарни маргинали.

Образователната система се глобализира. Тази система се обрисува по най-груб начин като индустрия – източник на печалба или на доходи от износ на мозъци, като на зона на конкуренция между държави, университети, училища и т.н., класифицирани според различни индикатори. Трудно е да се опише цялата тази пародия, на която сме свидетели. Администраторите са поели контрола над училищата и университетите, като налагат един „бизнес модел“, който се приравнява с пазарните отношения. И въпреки, че стандартите са паднали неимоверно, лидерът в тази глобална „индустрия“ е САЩ. Идеята е да се борави с различни стоки, наречени „дипломи“ и „завършили студенти“. Университетите се стремят да се конкурират не по показатели за по-добър начин на преподаване, ами чрез предлагане на „луксозни оферти“, включващи хубави общежития, разкошни спортни и танцувални бази, изграждане на академични „звезди“ в различни области извън образователната сфера.

Апогеят на загубата на ценностите

от периода на Просвещението

в Обединеното кралство настъпи през 2009 г., когато отговорността за университетите беше прехвърлена от Министерството на образованието към Министерство на икономиката. И тогавашният икономически министър лорд Питър Манделсън оправда това прехвърляне по следния начин: „Искам университетите да се фокусират повече върху комерсиализирането на плодовете на техните начинания… Бизнесът трябва да стане централна тема“.

Комерсиализацията на училищата на всички нива е глобално явление. Една просперираща шведска търговска компания изнася стандартизирана система за училищно образование, чрез която се минимизира директният контакт между преподаватели и студенти, а посредством дигитални устройства се извършва взаимен електронен мониторинг.

Днес висшето образование, при което липсва физическо присъствие на преподаватели, а аудиториите са празни, се разпространява все повече като феномен (Giridharadas, 2009). Масачусетският технологичен институт е стартирал специална образователна програма, наречена „Отворен консорциум от академични курсове“, предлагаща списък с университети от цял свят, които могат да качват своите курсове онлайн безплатно, както и изпитите по специалността. Също така порталът iTunes предлага лекции от университетите в Бъркли, Оксфорд и др. „Университетът на народа“ от своя страна е основан от израелски предприемач и осигурява безплатно обучение за бакалаври посредством т.нар. система „от равен на равен“ – като студентите се учат не от преподавателите , а взаимно, от свои колеги, като си разменят въпроси и отговори онлайн.

Радетелите на комерсиализацията обичат да повтарят мантрата, че „клиентът има думата“. Скот Макнийли – председател на компанията „Сън Майкросистемс“ заедно с един инвеститор в университета „Уестърн Гавърнърс Юнивърсити“, който предлага академично образование по интернет, изложиха виждане, че преподавателите би следвало да се препозиционират като „инструктори, а не като създатели на съдържание“, т.е. те би следвало само да обработват материалите, предназначени за студентите. Тази комодификация и стандартизация ще позволи поевтиняване на образованието, но и ще премахне професионализма от системата, като самата тя ще деградира до придобиване на неформално знание. Такъв тип системи не само подхранват идеята , че „победителят взема всичко“ на един пазар, но и ускоряват свалянето от сцената на професионалната общност. Пазарът на човешки капитал ще постави своя фокус върху „преподаватели-звезди“ и „университети-звезди“, като фаворизира такъв тип норми, чрез които на студентите се предоставят общоизвестни знания. Филистимците не просто чукат на портата – те са вътре в града.

Международните финансови институции като Световната банка настояват за премахване на „неподходящите учебни програми“, които не засягат икономически въпроси. В един доклад, изготвен за президента на Франция Никола Саркози, се защитава тезата, че ранният прием в училище следва да бъде фокусиран върху формирането на такива качества у индивидите, които да им помогнат при намирането на работа, както и че икономика трябва да се изучава още в началното училище.

Лейбъристкото правителство във Великобритания подтикна финансовите институции да излязат с препоръки за това как да се изгради „предприемаческа култура“ на учениците. В Италия премиерът Силвио Берлускони заяви, че всички ученици имат нужда да учат три неща – английски, интернет и предприемачество. И вместо да научават за културата и историята например,

децата трябва да знаят как да бъдат ефективни

потребители и как да се задържат на работа.

В една експериментална схема в четири града на САЩ е въведено заплащане за учениците, за да учат. В Далас на децата във втори клас се плащат по 2 долара за всяка прочетена книга; в Чикаго учениците от горните класове получават определени суми при добри оценки; в столицата Вашингтон на децата в средните класове се заплащат пари в брой за добро поведение и присъствие в час. Някои от родителите са се оплакали, че тази практика деформира вътрешната мотивация за учене на децата (Turque, 2010). Пазарът обаче върви устремено в тази посока.

Междувременно се появяват все повече изследвания, констатиращи загуба на способността за четене у децата, което е съчетано и с придобиване на синдром на дефицит на колективното внимание. Документалният филм „В очакване на Супермен“ (Waiting for Superman) показва как се появява първото поколение американци, които са по-малко грамотни от своите предшественици (Harris, 2010). Това отбелязва и английският професор Марк Бърнстейн пред в. „Ню Йорк Таймс“ (Bernstein, 2009):

„Ние сме попаднали в бездна по отношение

липсата на познания за света и историята“

Човек би се усъмнил, че вероятно тук се засягат някакви търговски интереси. Познаването на света не ти купува работно място. То дори не те прави „щастлив“.

Механичното заучаване и стандартизираните курсове пълзи по всички нива на системата. На хората се продават все повече „акредитации“, които все повече се обезценяват. Продавачите са притискани да предлагат повече, а купувачите да купуват повече. А ако се появи някакъв дълг в резултат на закупуване на „квалификации“, купувачите изпадат в още по-голяма задлъжнялост, за да получат още квалификация, която да им осигури работа, чрез която да си възвърнат вложената инвестиция. До какво обаче води този абсурд за прекариата?

До отражение върху способностите на хората. В своя бестселър „Курсовете по занаяти като изкуство за душата“ авторът Матю Крауфорд атакува Америка за това, че трудовите умения губят стойност. Той защитава тезата, че докато учениците са били обучавани в различни интересни за самите тях професионални направления, то днес се формира виждането, че те трябва да учат такива предмети, които ги правят по-конкурентоспособни спрямо останалите при кандидатстване в университет.

Реалните умения стават жертва на желанието

да се придобиват повече сертификати.

В известна степен процесът на формиране на прекариат произтича от упадъка на образователната система. Схемата е печалбите да се максимизират, като се максимизира производителността.

В Обединеното кралство стотици публично финансирани университетски курсове осигуряват академично обучение, дори когато в изучаваните предмети няма нищо академично. През 2007 г. Алиансът на данъкоплатците в Англия е идентифицирал 401 такива „неакадемични курсове“, включени дори като бакалавърски степени под името „извънкласни философски приключения“ на Университета в Плимът „Сейнт Марк и Сейнт Джон“ или „мениджмънт на начина на живот“, който се предлага от Университета в Лийдс.

Алтернативната медицина също се справя добре. Изследователят Томкинс посочва 42 университета, които предлагат общо 48 специалности като рефлексология, ароматерапия, акупунктура и билкова медицина, както и 51 бакалавърски курса. Това е отражение на „Затъмнението“ – своеобразно течение, което пренася хората от рационалното Просвещение към един нов начин на емоционално мислене, който се асоциира преди всичко с религиозните вярвания и суеверията. При липса на реални доказателства за ефекта от лечението защитниците на алтернативната медицина се позовават на свидетелствата на своите пациенти. Това обаче е плацебо-ефектът, при който независимо че лечението вероятно не дава резултат и напук на медицинските показатели, пациентът вярва, че състоянието му се подобрява.

Комодификацията на висшето образование

легитимира ирационалността.

Всеки курс, независимо от предмета му, е приемлив, стига да има кандидат-купувачи за него и стига тези купувачи да са склонни да платят поисканата цена. С други думи, всеки може да се записва на всякакви псевдокурсове, които му носят сертификати или академични степени, „защото си е струвало“ – това, което се крие зад тази фраза обаче е, че или ти самият, или твоите родители сте платили исканата цена, както и че университетът е насреща, за да ти достави исканата стока, а не знания, които опитът е доказал за научнообосновани и стойностни. Курсовете и изпитите стават все по-лесни, процентът на успешно издържалите ги студенти става все по-висок, като така се предотвратява ниският прием на студенти и се стимулира плащането на по-тлъсти такси.

Разходите за следване в университет растат по-бързо от доходите на работещите – особено в САЩ. Между 1970 и 2010 г., докато средният доход на домакинство е нараснал 6,5 пъти, разходите за обучение в частен колеж са нараснали 13 пъти, а тези за държавен колеж – 15 пъти за студентите от съответния щат и 24 пъти за студентите от други щати. През 1961 г. редовните студенти в четиригодишен колеж са учили 24 часа средно на седмица, докато през 2010 г. средното време е едва 14 часа седмично. Ниското равнище на академично натоварване позволява на академичните преподаватели да се продават като изследователи от време на време, а девалвирането на оценките позволява на студентите по-лесно да получат стоката, наречена „академична степен“. Отсъствието от работа и лекции се отплаща. По-възрастните преподаватели в университетите от т.нар. „Бръшлянова лига“, които преподават от време на време, и то ако се намират в университета, днес вече си вземат „творчески отпуски“ между 2 месеца и една година на всеки три години, а преди този тип отпуск е бил на всеки 7 години. Тези преподаватели все повече се превръщат в „отсъстващи“ преподаватели, които просто отчитат дейност.

Междувременно международната реакция спрямо финансовия крах от 2008 г. отключи възможности за орязване на субсидиите за държавното образование и за прехвърляне на разходите за обучение върху самите студенти и техните семейства. Бившият губернатор на щата Калифорния Арнолд Шварценегер съкрати 1 милиард долара от бюджета на Калифорнийския университет. Студентските такси бяха повишени с 20%, голяма част от помощния персонал беше съкратен, а академичните преподаватели бяха принудени да излязат в неплатен отпуск. Действията на Шварценегер бяха преповторени навсякъде в САЩ.

Във Великобритания през 2009 г. правителството обяви, че планира да съкрати разходите за висше образование. Синдикатът на академичните преподаватели заяви, че 30 университети биха затворили врати и над 14 000 души биха останали на улицата вследствие на това съкращаване на разходите. Новото правителство увеличи планираните съкращения и даде ясен знак, че висшето образование трябва да стане още по-икономически функционално. Изкуствата и социалните науки вече станаха заменими.

В глобален аспект свиването на държавните разходи за образование е само в услуга на комерсиализацията на учебния процес. Частният университет на Финикс, който е и най-големият „доставчик на образователни услуги“, увеличи своя прием в световен мащаб през 2009 г. от 384 000 на 455 000 души.

В Англия предприемачите и

корпорациите спонсорират университетите и колежите,

като това им дава възможност да модифицират

учебните планове, програми и специалности. Схемата, която се стартира от правителството на лейбъристите беше разширена от коалицията на консерваторите и либералдемократите. Медийната група на Рупърт Мърдок планира да спонсорира училище в Лондон, както вече го прави в Ню Йорк, като без съмнение там ще се произвеждат хора с десни идеологически принципи. Друго училище в Лондон беше спонсорирано от печално известните „Лемън Брадърс“ преди зрелищния им банкрут през 2008 г.

Комодификацията на образованието е обществена болест. Тя си има цена, която трябва да се плати. Ако образованието се продава като инвестиционна стока при неограничено предлагане на дипломи и сертификати, които не носят обещаната възвращаемост по отношение на достъп до солидни работни места и високи доходи, чрез които да се изплатят натрупаните по време на обучението дългове, тогава все повече хора ще навлизат в класата на прекариата и ще стават все по-огорчени и неудовлетворени. Тук изниква асоциацията с пазара на дефектни стоки. Това може да бъде изразено и чрез една шега, популярна в някогашния СССР: „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим“. Вариантът при образованието би бил следният: „Те ни лъжат, че ни образоват, ние ги лъжем, че учим“.

Инфантилизирането на съзнанието е част от целия процес – не за елита, разбира се, а за мнозинството обикновени хора. Курсовете стават все по-лесни, за да може повече хора да си вземат изпитите, а преподавателите в университетите и колежите стават все по-големи конформисти.

*Комодификация (или алиенация) – състояние, при което е налице чувство за отстраненост и отделеност от нечия среда или дори себе си. Отчуждение.

Текстът е откъс от книгата на Гай Стендинг „Прекариатът новата опасна класа“ от 2011 г., която беше издадена в България от КНСБ. Карикатурите не са част от книгата.