Към края на миналата година 1.7 милиона души все още разполагат с доход под линията на бедността от 321 лв.

Към края на 2018 г. необходимите средства за издръжка на живота на домакинство от 4 души достига 2410 лв., според традиционното изследване на икономическия институт на КНСБ, което отчита разходите за храна, поддръжка на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и свободно време. Това означава нетна заплата от поне 1205 лв. за всеки от възрастните в домакинство с две деца. Въпреки постоянното нарастване на заплатите през последните години, средната нетна заплата в страната все още е в размер на едва 72% от нужното за издръжка на такова семейство.

От института посочват, че през последните десет години ръстът на доходите (65%) значително изпреварва ръста на издръжката на живота (25%), но поради „изключително ниските базови нива на СРЗ реалните темповете на нарастване са определено недостатъчни, за да се покрият необходимите средства за живот и да гарантират качествено възпроизводство на населението“. За същия период най-силно нарастват разходите за топлоенергия (48%), твърди горива (38%) и водоснабдяване (26%).

Позитивното развитие в областта на доходите отчасти се подкопава от нарастващото неравенство в страната, което е най-високото в ЕС и показва, че по-голямата част от ръста не се насочва към хората, които имат най-голяма нужда от него. Над 5 милиона души – 70% от населението, живеят в домакинства, които получават под минимума от 602 лв. на лице. От тях 1.7 милиона живеят с по-малко от 321 лв., което е официалната линия на бедността в България. Лицата с разполагаем доход над 602 лв. се увеличават с 2.4 пр. пункта за година и достигат 30% от населението.

Ръстът на доходите е силно неравномерно разпределен и географски. При среден реален ръст на заплатите от 65% за страната от 2009 г. насам, в шест области увеличението е под 50%, като най-ниско е то за Враца и Благоевград, следвани от Видин, Силистра и Кюстендил. Това са области, в които доходите поначало са по-ниски от средните за страната, така че те допълнително са изостанали в последното десетилетие.

Региони като София и Пловдив тръгват от по-добри позиции и отбелязват по-висок от средния ръст на реалните заплати. Издръжката на живота в тях обаче е по-скъпа, като за столицата тя достига 796 лв. на човек от домакинството, което е с 32% над средното за страната. Така, за да се издържа семейство с две деца, двамата родители би трябвало да изкарват чист доход от почти 1600 лв., докато средните нетни заплати в София са с 400 лв. по-ниски.

Като мярка за борба с бедността, от института предлагат въвеждане на прогресивен подоходен данък, който „ще увеличи разполагаемия доход и ще задвижи икономиката чрез импулс върху потреблението“. Преди само няколко месеца обаче

КНСБ предложиха

при представянето на свое изследване да се запази плоския данък, но с необлагаем минимум. От синдиката предлагат и „въвеждане на механизъм за определяне на МРЗ, като нарастването ѝ достигне до 50 на сто от средната за страната и да осигурява нормална издръжка на живота“. В момента обаче минималната заплата е точно колкото половин средна и според самото изследване на института на КНСБ това не осигурява нормална издръжка.

Източник: Барикада

Над 5 милиона българи с по-малко от нужното за издръжка на живота

Вижте също:

България в капана на „политиките на развитието“

Как в индустриална и сравнително развита страна бяха наложени реформи, прилагани в Третия свят, в резултат на което значителна част от населението се озова тъкмо в него

А ето и връзка за всички публикации в профила:

https://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/