Уханна Дъбрава от Стреса Забрава

Дъбрава идва от дъб, нали ?

"Да построиш дом, да отгледаш дете и да посадиш дърво" или подобно бе посланието на подобно на поговорка съждение за смислени, трайни и значими дела человечески.

Домове съм строил доста навремето, и го обичах като част от призванията работни и трудови по пътя си, нямам обаче собствено семейство и дете засега, а пък дървета съм садил, слава Богу, неведнъж. Съвсем наскоро се случи отново, при това не къде да е, а в едноименния парк - съименници сме с царя, на който е кръстен - "Борисовата градина". Една компания, с която имам известни работни взаимоотношения покрай "Вита Рама" - те са правили и поддържат сайта им - по случай осемнадесетия си рожден ден инициира засаждането на осемнадесет дъбови дръвчета, малки нежни фиданки, които намериха своя нов дом на полянката над спирката на "полиграфическия".

Разбира се, възможно е у мнозина първосигналната реакция да е "това е просто евтин PR" или друга подобна празноглава критика, но действителността е, че освен задължителния в случая въпросен ПиАр, компанията има уклон и любов към природата и "зелените" теми и въпроси, както може да се забележи на сайта им от минали събития от такова естество. А като стана дума, именно това е положителен облик и добър пример, затова и сега описвам случая, събитието е важно не поради някаква си фирма, а поради това, че всяка една компания трябва да води устойчива политика на правилни и полезни дейности. И именно това ги отличава от тълпата компании и фирми, които предпочитат да пропускат това.

Та ето ни и нас там, в онзи пролетен ден: прочетох обявено на фейсбук страничката им, че организират това, и въодушевен с трудов устрем окрилен се понесох натам. Оказа се, че работният ми ентусиазъм не бе приложим, понеже организираното залесяване бе довело до наличието на вече изкопани дупки - тъжен факт за човек, който обожава да копае - но за сметка на това засадихме дръвчетата и ги поляхме с водоноската на хората от парка.

Тези дни наминавам край тях често, гледам с радостно вълнение и трепет, докосвайки напъпилите нежни връхчета и си представям в захлас как след време, след много години там ще има чудесна дъбрава, от стреса забрава...