0 0 гласа

Нашата Жанина

08 декември 2016, 14:15    0 коментара , 225 прочита Етикети : приятели, култура, проза
 
Винаги забързана, забързана, но замислена. Замислена, замислена, но усмихната. Дали по училищни или културни дела, не се знае. Но се знае, че щом е тръгнала, ще ги свърши докрай.
Нищо, че повечето от нас, изкушени от писането, мислейки се за поети и писатели, почти никога не сме доволни.
Може да чуеш след всеки четвъртък:
„Ако беше така, щеше да е по- добре. Струва ми се, че трябваше да е някак по иначе да стане това”
  За съжаление трябва да призная, че във всички нас има някакъв егоцентризъм, в едни повече, в други по-малко. Ако беше въздух под налягане, щяхме да се носим поне в стратосферата. Екзосферата да я  оставим на „Великите” в град ни.
 Благодарим ти Жани, че ни търпиш такива каквито сме. И че все още предизвикваме усмивки  на лицето ти. Нищо, че от тях се получават бръчки.
RSS за автор