Има ли причина да си Invisible за контактния си лист?

Какво става, когато решиш да ограничиш разговорите (chat) с приятелите си ?

Тук във виртуалната стая на персоналното icq  или skype винаги може да си включиш Invisible mode и да решиш "проблема" в твоя полза.   Няма разговори, няма досадни съобщения от типа "Здравей, как си?", нито дължиш някому обяснение (въпреки, че ако решиш да излезеш от сянка, винаги ще се намери някой, който да те попита защо си бил досега невидим).   Има ли причина, поради която избираш да станеш невидим за някой(и)?  Има, разбира се!   Потребителите в контактния ти лист или извън него често решават, че могат, имат право (понякога настоятелно) да те занимават с персоната си и личните си проблеми.  Не казвам, че хората, на които държиш или лично се интересувате един от друг или още повече сте съпричастни към всичко, което става в живота ви НЕ трябва да очакват внимание и отделено време!  Казвам, че сред приятелите попаднали в контактния ви лист (с ваше съгласие) има мнозина, които ще се опитват да ви подпитват за това или онова, да ви прехвърлят проблемите си, да си мислят, че щом те са свободни в момента, то и вие трябва да сте в този момент за тях, с няколко думи - да станат досадни и да ви губят времето.   Към такива приятели има два подхода - да се скриеш от(за) тях, или да им заявиш недвусмислено, че ти губят времето.  Първият вариант е по-често практикуван от потребителите на комукикационните продукти.  Вторият е най-често приложим към потребители, към които по начало си по-равнодушно настроен и не съжаляваш, ако ти се обидят на директния изказ.   А, обидчиви, да, често ще се намерят!  Сякаш някой някому е длъжен да го изслушва, съветва, насочва, търпи да се разтоварва от напрежението или собствената си амбивалентност върху  твоята глава. 

Лично аз все още изпробвам и търся моделът на успешна комуникация, който досега съм разбрала, че изисква да се поставят граници.   Казваш - "Имам 10 свободни минути" и става ясно на отсрещната страна, че ако иска да бъде изслушан то в негов интерес е да каже най-важното (а не да започне с второстепенното) в рамките на посоченото време!  Не е нужно да си груб, но ако някой наистина по погрешка те взима за кошче за душевни отпадъци, е време да чуе твоето "Извини ме, но може ли да не ме занимаваш с личните си проблеми, имам си достатъчно свои, върху които мисля в момента"!  Тук идва тънкият момент на изкуството да поставиш границата, така че отсрещната страна да те разбере.  Възможно е да се усети, че има спекулация, че не са те разбрали, или твоят приятел от контактния ти лист дотолкова да е захапал микрофона, че въобще да не те чуе. :-)  Няма страшно!  Опитайте отново да му поставите огражденията.  Веднъж, два пъти, на третия път, ако трябва му изкрещете. Не защото сте груб, а защото е наложително себичният ви "събеседник" вживял се в монолога си, да ВИ забележи! С някои хора ефект се постига само по този начин.  :-)   

Изключително рядко ми се е случвало, но все пак да споменем и крайната мярка - Ignore!
Шарен свят, хора всякакви, та не се колебайте да изритате от контактния си лист  "приятелят" с егоцентрично устойчиво поведение спрямо вас.  За индивид несвикнал да разговаря и активно да слуша събеседника си, както е прието да се води диалог,  може да му помогнете единствено като просто го игнорирате или изтриете (delete) от контактния си лист. :-)  Перманентно и без капка сантимент или  лек привкус, че сте постъпили несправедливо.  

И накрая, отнасяйте се към другите, така както желаете (искате, очаквате) и те да се отнасят към вас!   Принцип, който действа!

Или вие мислите различно ?